Р. Салваторе: Сребърни реки

Магьосникът напусна мислите си и се озова в Клисурата на Гарумн.

— Бок! — прошепна той и се вгледа в осакатеното тяло на своето творение — най-голямото постижение на магьосническите му умения.

Създанието се размърда. Една скала се разклати и се отърколи встрани, докато то се мъчеше да се отзове на зова на господаря си и да се изправи. Дендибар гледаше без да може да повярва на очите си, смаян, че магическата сила, с която бе надарил голема, може да е толкова голяма, че да устои на страховитото падане и жестоките рани.

Бок застана пред него и зачака.

Дендибар го погледна замислено, чудейки се откъде трябва да започне, за да излекува осакатеното тяло.

— Бок! — топло го приветства той и по устните му затрептя обнадеждена усмивка. — Ела при мен, приятелю. Ще те заведа вкъщи и ще излекувам раните ти.

Бок направи крачка напред и притисна магьосника до стената. Дендибар, който все още не можеше да разбере какво става, се опита да го отблъсне от себе си.

Ала единствената ръка на чудовището се протегна и го сграбчи за гърлото, повдигайки го от земята и задушавайки заповедите му още преди да ги бе изрекъл. Дендибар стисна огромната ръка и я заудря, безпомощен и объркан.

Внезапно до ушите му долетя добре познат смях. Върху обезглавеното туловище на голема се появи огнено кълбо и се преобрази в до болка познато лице.

Моркай.

Очите на Дендибар се разшириха от ужас. Той разбра, че бе прекрачил границите на възможностите си — беше призовавал призрака твърде много пъти. При последната им среща дори не бе отпратил духа на Червения както трябва, макар да подозираше, че не би успял да го направи, дори и ако бе опитал — още тогава вече бе прекалено слаб, за да прогони духа на Моркай от Материалната равнина. И сега, когато го нямаше магическият кръг и защитата, която той му даваше, Шареният бе оставен изцяло на милостта на своята жертва.

По устните на Моркай плъзна ужасяваща усмивка.

— Ела, Дендибар! — каза той и накара чудовището, чието тяло бе обсебил, да вдигне ръка. — Ела с мен в царството на смъртта, за да обсъдим на спокойствие твоето долно предателство!

Пукотът на пречупена кост отекна из клисурата, огненото кълбо припламна и изчезна и безжизнените тела на магьосника и голема се строполиха на земята.

Малко по-далече оттам, полузатрупани от огромна купчина камъни, останките на дракона още тлееха.

Внезапно една скала се разклати и се търкулна надолу.

$source = Моята библиотека

$id = 17210

$book_id = 3430

Издание:

Р.А. Салваторе. Сребърни реки

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

ИК „Инфо ДАР“, София, 2007

ISBN 954-761-104-6