Р. Салваторе - Пътеки към утрото

— О, добре тогава! Чудесно посрещане, няма що! — изсумтя ядосаният вълшебник. — Не че не очаквах нещо подобно… макар да се надявах, че един елф на мрака ще има малко по-добра памет. Чудя се само, какво ли става, като срещнеш някого, дето не си го виждал цял век! Не можеш да си спомниш името му, нали? О, не, не! Защо да се хабиш да помниш!

— Какви ги говориш? — озадачено попита Дризт. — Разбира се, че си спомням как се казваш!

Това обаче не укроти Харкъл кой знае колко.

— Толкова по-добре за теб! Иначе съвсем щях да се вбеся! — изрева той и сърдито щракна с пръсти.

Звукът като че ли го отрезви и в продължение на няколко секунди той остана напълно неподвижен, с объркано изражение на лицето, сякаш изведнъж бе забравил от какво, в името на всичко свято, се е възмущавал допреди миг.

— А, да! — рече най-сетне и погледна Дризт право в очите, а гневът отстъпи място на любопитство.

— За какво говориш? — повтори скиталецът, опитвайки се да му припомни какво са обсъждали преди малко.

— Не знам — призна си Харкъл.

— Тъкмо ни обясняваше какво те води насам — намеси се Дюдермонт, при което магьосникът отново щракна с пръсти.

— Магията, разбира се! — щастливо възкликна той.

Дюдермонт въздъхна.

— Естествено, че е било магия — бавно започна той, мъчейки се да измисли как да изкопчи смислен отговор от бръщолевещия вълшебник.

— Не каква да е магия — възмути се Харкъл. — Става въпрос за магията, най-новото ми творение, Съдбовната мъгла.

— Съдбовната мъгла? — повтори капитанът.

— Ами да! — развълнувано забърбори Харкъл. — И никак не е лоша. Ускорява нещата, нали разбираш. Помага ти да продължиш напред. Показва ти къде трябва да идеш. Че дори те отвежда там, както ми се струва. Само дето не ти казва защо.

И той замислено се почеса по брадичката, при което одеялото отново се свлече на земята, но той дори не забеляза.

— Трябва да поработя върху това, да, да, точно така. И тогава ще разбера защо съм тук.

— Че ти не знаеш ли? — учуди се Кати-Бри и се обърна към бордовата ограда, дори се надвеси през нея, за да не й се налага да гледа мършавите телеса на Харкъл.

— Е, предполагам, че някой ме е поканил — уверено рече той.

Съмнението на младата жена бе повече от очевидно Дризт също не изглеждаше особено убеден.

— Така е! — разгорещено настоя магьосникът. — О, да, забравили сте, нали! Колко удобно! Че тогава защо изобщо говорите разни неща, като всъщност не ги мислите! Когато преди шест години двамата — да, и двамата! — при тези думи той изгледа предизвикателно първо Дризт, после Кати-Бри и размаха пръст пред лицата им, — та казвам, когато преди шест години минахте през Дългата седловина, рекохте, че се надявате пътищата ни отново да се срещнат някой ден. „Ако някога се окажеш наблизо“. Това ви бяха точните думи!

— Не си… — започна скиталецът, ала Харкъл му даде знак да замълчи, после се завтече към претъпканата си раница, която се сушеше на палубата.

Одеялото му се смъкна, още по-ниско, ала той бе прекалено погълнат от това да рови в раницата си. Този път Кати-Бри дори не си направи труда да отвърне поглед, само поклати глава и се подсмихна.

След като потършува във вещите си, Харкъл извади неголяма манерка, от благоприличие придърпа одеялото нагоре и се върна обратно при събеседниците си. Щраквайки тържествуващо под носа на скиталеца, той издърпа тапата на шишето и му го поднесе.

Отвътре долетя глас и то не кой да е, а гласът на Кати-Бри:

— Ако някога се окажеш наблизо — казваше тя, — непременно ни се обади.

— Е, убедихте ли се! — доволно заяви Харкъл, докато връщаше тапата на мястото й, после постави ръце на кръста си и се взря в Дризт, докато не видя по лицето му да се разлива гостоприемна усмивка.

— А къде всъщност се намираме? — обърна се той към Дюдермонт, вече доста по-спокойно.

Капитанът хвърли бърз поглед на скиталеца, ала той само сви рамене.

— Ела, ще ти покажа — обърна се Дюдермонт към новодошлия и го поведе към каютата си. — Ще ти намеря и някакви нормални дрехи, докато твоите поизсъхнат.

Когато двамата се отдалечиха, Кати-Бри се приближи до Дризт. Робилард също бе наблизо и ги наблюдаваше с обичайното си кисело изражение.

— Молете се да не се натъкнем на други пиратски кораби, докато не открием начин да се отървем от товара си — подхвърли той.

— Харкъл ще се опита да помогне — защити го Кати-Бри.

— Молете се от все сърце и душа! — повтори магьосникът и се отдалечи.

— Трябва да внимаваш повече какви ги приказваш — отбеляза Дризт.