Р. Салваторе - Пътеки към утрото

— Какво става? — обадиха се мнозина от моряците, а елфът вдигна очи към Кати-Бри, която също бе насочила далекогледа си натам и недоумяващо клатеше глава.

Отговор явно нямаше да последва, затова Дризт изтича до средата на палубата и се надвеси над бордовата ограда. Огромна струя водни пръски се издигаше високо във въздуха, досущ като плътната водна стена, която би съпътствала приближаването на гигантски кит — убиец (разбира се, при условие, че някой кит би могъл да се движи толкова бързо). Не, онова, което плуваше зад тях, не бе обикновено животно, това поне бе ясно както на скиталеца, така и на всички останали.

— Ще се блъсне в нас! — предупреди Уейлан Миканти от мястото си до балистата.

Още преди младежът да успее да довърши, непознатият преследвач сви надясно и ги изпревари, сякаш „Морски дух“ не пореше вълните с бясна скорост, а стоеше неподвижно.

Не, това със сигурност не беше кит, убеди се Дризт, когато съществото мина на около двадесетина метра от кораба, заливайки левия борд с фонтан от солена вода. Колкото и да бе странно, той бе почти сигурен, че насред водовъртежа бе зърнал човешка фигура.

— Та това е човек — извика Кати-Бри от върха на мачтата, потвърждавайки подозренията му.

Целият екипаж на „Морски дух“ с изумление гледаше как бързоногото същество се отдалечава от кораба им, стопявайки разстоянието между тях и пиратската каравела.

— Магьосник? — обърна се скиталецът към Робилард, ала той също недоумяваше и само вдигна рамене.

— По-важният въпрос — обади се най-сетне магьосникът, — е, с какви намерения идва. Враг ли е или приятел?

Очевидно пиратите също не знаеха какво да мислят — част от тях напрегнато се взираха през перилата, докато други вече се прицелваха в непознатия. Онези, които стояха край катапулта изпревариха всички и изстреляха срещу него буца пламтящ катран. Не успяха обаче правилно да преценят разстоянието (неизвестният нашественик се движеше прекалено бързо) и снарядът прелетя над главата му и с шумно съскане цопна далече зад него. Миг по-късно непознатият вече бе задминал каравелата, после изведнъж водната стихия, която се вихреше около него утихна и всички най-сетне го видяха ясно — там, стъпил върху вълните, стоеше мъж с плащ и тежка раница на гърба и бясно размахваше ръце във въздуха. Дюдермонт и екипажът му бяха прекалено далече, за да чуят думите му, ала Кати-Бри лесно се досети какви може да са те:

— Прави магия! — извика тя от върха на мачтата. — Той…

Младата жена внезапно млъкна и Дризт я погледна притеснено. От мястото си не можеше да я различи много добре, но въпреки това усети смущението й и я видя да клати невярващо глава.

Всички на борда на „Морски дух“ се бяха вторачили в каравелата, мъчейки се да разберат какво става. А че нещо ставаше, в това нямаше никакво съмнение — на палубата й цареше трескаво оживление, носеха се викове, засвистяха стрели, ала дори някоя от тях да го бе улучила, непознатият с нищо не го показа.

Внезапно изригна мощна, огнена светкавица, която угасна миг по-късно, отстъпвайки място на огромен облак гъста мъгла — непрогледно бяло кълбо там, където допреди малко стоеше каравелата. Облак, който бързо нарастваше! Много скоро той покри новодошлия магьосник и продължи да се разстила във всички посоки, като плътна и непрозирна завеса, която поглъщаше всичко по пътя си. До този момент „Морски дух“ се бе носил с пълна скорост към кораба на пиратите, ала сега Дюдермонт се видя принуден да спре, за да не навлезе в загадъчната мъгла. Раздразнен, той тихичко изруга, после завъртя шхуната на една страна и бавно се понесе покрай бялата пелена.

Моряците му до един стояха край бордовата ограда със заредени арбалети в ръце балистата също бе готова за стрелба.

Най-сетне мъглата започна да се разсейва и откри самотна фигура, застанала върху вълните, подпряла брадичка с ръка и вперила объркан поглед в мястото, където допреди малко се намираше каравелата на пиратите.

— Няма да повярваш! — подвикна Кати-Бри на Дризт, с почти отчаяна нотка в гласа.

И наистина, скиталецът, който също бе разпознал новодошлия, просто не можеше да повярва. Нямаше как да сбърка карминения плащ, украсен с причудливи руни и неописуеми рисунки — мършави фигурки, които очевидно изобразяваха вълшебници, погълнати от особено сложни заклинания. Всъщност, точно такива драсканици, с които едно петгодишно хлапе, мечтаещо да стане магьосник, би запълнило страниците на детска книжка със „заклинания“. Елфът не можеше да сбърка и голобрадото, почти бебешко лице на мъжа, с многобройни трапчинки и големи, сини очи с дълга, кестенява коса, прибрана зад ушите и опъната назад толкова силно, че те стърчаха настрани почти под прав ъгъл.