Р. Салваторе - Духът на демона

След като научил, че затворниците са преместени от Каер Тинела в Земепад, той се бе възползвал от възможността да се промъкне в по-слабо укрепения град и да ги изведе оттам. Въпреки грешката на паурския главатар да премести затворниците в по-слабата общност, Роджър едва не бе сполетян от нова трагедия, тъй като още една краготска хрътка бе по дирите му. Бегълците се бяха спасили единствено благодарение на намесата на Джуравиел.

Това бе подробност, която Роджър някак пропускаше, когато разказваше събитията от предишната нощ на развълнуваните и очаровани хора.

Пазителят усети нов проблем тук, по-дълбок и потенциално по-опасен, затова той отиде при своя чичо Мейдър за съвет.

Стана това, от което се страхувах, чичо Мейдър, започна той, когато образът се появи пред него в огледалото. — Съперничеството с Роджър Локлес ще доведе до катастрофа. Тази сутрин той дойде в лагера начело на петнадесет човека, затворници, които бе освободил от паурите през нощта. Разбира се, ние се зарадвахме, когато го видяхме, ала по-късно разбрах че Роджър е рискувал както своя, така и техния живот с освобождаването им. Защото макар че искаме да освободим всички от паурите, няма нужда от такъв отчаян акт. Затворниците, по всичко личеше, бяха в сравнителна безопасност и може би щяхме да успеем да измислим по-сложен план, който да доведе не само до тяхната свобода, но също и до падението на Кос-косио Бегулн и злите му събратя.

Но аз разбирам това, което накара Роджър да отиде до града онази нощ. И Пони го разбира. Той погрешно смята, че е изгубил ранга си сред своите хора и те сега следват мен.

Пазителят спря и се замисли върху срещата си с Роджър. Спомни си гнева му, как се пъчеше, когато говореше, и как поглеждаше към Пони, докато разказваше за подвизите си.

— Пони — каза Елбраян и въздъхна дълбоко.

Пони, повтори той. Роджър се е влюбил в нея. Или може би просто смята нейната реакция за най-добрия индикатор на неговите постижения. Пони е моя партньорка, както всички знаят, и той може би смята, че ако спечели нейното одобрение, всички ще го възприемат като по-висшестоящ от мен.

Щом осъзна, че Роджър е „хлътнал“ по Пони, Елбраян разбра колко опасна може да стане ситуацията. Със своите изключителни умения Роджър можеше да е много полезен за тяхната група, ала юношеската му прибързаност можеше да доведе всички до гибел.

— Ние с него ще се сблъскаме — каза тихо Елбраян. — Опасявам се, че ще се стигне дотам.

Пазителят напусна стаята малко след това, за да види, че нощта бе паднала, а наблизо весело горят лагерните огньове. Тръгна към него и още преди да наближи, дочу шумен спор.

— Трябва да ги ударим — разпалено обясняваше Томас Гингеварт, — и то здраво! Да ги изгоним от земите ни и да ги наврем обратно в планинските дупки, откъдето са изпълзели!

Елбраян се появи на светлината на пламъците и видя, че повечето хора кимат в знак на съгласие. Забеляза, че Пони стои близо до Томас и на лицето й е изписана тревога.

Разговорът секна в знак на уважение към пазителя и всички се обърнаха към него, сякаш очаквайки присъдата му. Веднага щом погледите на Томас и Елбраян се срещнаха, двамата разбраха, че ще са на противоположни страни в дебата.

— Нямат затворници — каза Томас, — времето да ударим е дошло.

Елбраян помълча известно време, съчувстваше му, спомняше си собствената си отчаяна нужда от отмъщение, когато неговият дом бе сринат със земята.

— Разбирам… — започна той.

— Тогава подготви войните ни — изръмжа в отговор Томас, а като ехо прозвуча съгласието на останалите.

— И все пак се опасявам, че подценявате силата на нашите врагове — продължи пазителят спокойно. — Колко от нас, от нашите приятели, биха загинали при такава битка?

— Струва си — извика един мъж, — ако Каер Тинела е свободна!

— И Земепад — добави една жена.

— Ами ако не бъдат освободени? — спокойно запита пазителят. — Ако бъдем отблъснати и избити?

— Ами онези, които не могат да се бият? — добави Пони и простичката й логика, напомнянето за по-голяма отговорност, заглуши много отговори.

Все пак спорът продължи и приключи от умора, а не заради постигане на съгласие. Елбраян и поддръжниците му спечелиха малка победа, тъй като все още никакви бойни планове не бяха начертани. Сега всички бяха развълнувани от появата на трима нови, могъщи съюзници, от победата в гората, завръщането на Роджър Локлес и последвалото освобождаване на затворниците на Кос-косио. Сега, опиянени от това развитие, хората се осмеляваха да мислят за връщането на техните домове и наказването на убийците и грабителите, дошли до Каер Тинела и Земепад. Дано с успокояването на нещата разумът надделееше над емоцията.