Р. Салваторе - Духът на демона

Пони разбираше това и бе доста изненадана, когато по-късно, щом се срещнаха с Джуравиел в една борова горичка на юг от укреплението, пазителят обяви:

— Настъпило е времето да ударим.

— Току-що ти се обяви против това — отвърна жената.

— Враговете ни са отслабени и неорганизирани — продължи Елбраян. — Една мощна атака би могла да ги прогони.

— Би могла — мрачно повтори Джуравиел, — а би могла и да струва живота на много от войните ни.

— Самото ни съществуване е риск — отговори пазителят.

— Може би трябва да изпратим твърде слабите на юг, до Палмарис, преди да заплануваме атаката си към Каер Тинела и Земепад — рече елфът. — Може дори да намерим съюзници в южните градове.

— Ние имаме съюзници в южните градове — каза Елбраян, — но те са твърде заети с техните си граници. И са прави. Но ако успеем да ударим Кос-косио Бегулн достатъчно силно и го прогоним от градовете…

— Ще ги удържим? — саркастично го прекъсна елфът, защото самата мисъл за това как тази група окаяни бегълци се укрепява на позиция бе нелепа.

Елбраян наведе глава и въздъхна дълбоко. Знаеше, че Джуравиел играе ролята на съперник в момента, повече за да му помогне да формулира и организира идеите си, отколкото да го обезкуражи, ала разговорите с Туел’алфар и техния прагматичен, макар и високомерен поглед върху света бе както винаги леко потискащ. Джуравиел не разбираше колко ядосани са Томас и останалите, колко опасен може да стане този яд.

— Ако успеем да прогоним Кос-косио Бегулн и паурите му от двата града — бавно започна пазителят, — възможно и дори вероятно е много от съюзниците им да ги изоставят, може би дори да се сложи край на войната. Нито гоблините, нито великаните изпитват някаква обич към паурите — те мразят джуджетата поне толкова, колкото и хората — и според мен само силата на паурския главатар ги сплотява. И дори великаните и гоблините да са били съюзници в миналото, между тях също не е царяла голяма дружба, ако съдим по историите. Казват, че понякога великаните дори похапват гоблини. Така че нека опозорим главатаря на паурите, този, който ги сплотява, и да видим какво ще стане.

Сега бе ред на Джуравиел да въздъхне.

— Както винаги търсиш възможно най-голямото предимство — каза той примирено. — Винаги подлагайки себе си и тези около теб на най-тежко изпитание.

Наранен, Елбраян погледна учудено елфа, озадачен от критиката.

— Разбира се — оживи се елфът и по ъгловатото му лице се изписа хитра усмивка, — това е точно според наученото от Туел’алфар!

— Значи си съгласен? — нетърпеливо попита Елбраян.

— Не съм казал това — отвърна Джуравиел.

Елбраян изръмжа раздразнено.

— Ако не ги ударим и не използваме появилото се предимство — а вярвам, че то може да се окаже решаващо — вероятно ще се намерим в същата отчаяна ситуация, от която съвсем скоро се измъкнахме. Кос-косио Бегулн ще се прегрупира и с подкрепления ще се върне за нас, принуждавайки ни да влезем в нова горска битка и рано или късно тези битки ще се обърнат срещу нас. Главатарят на паурите несъмнено е побеснял заради загубата в гората и бягството на затворниците.

— Може би дори подозира, че Нощната птица е дошъл в областта — добави Пони, предизвиквайки учудени погледи.

— Аз си спомням името му, както и вие, ако се замислите — обясни Пони. — Кос-косио Бегулн ни е срещал в Дъндалис.

Джуравиел кимна, спомни си засадата, която чудовищата бяха поставили на Нощната птица, унищожавайки цяла долина, която пазителят искрено обичаше, за да го изкарат от гората. Засадата обаче се бе обърнала срещу чудовищата, както ставаше с всичко, което опитваха срещу Елбраян и неговите могъщи приятели.

— Дори е възможно керванът монаси, за който говореше Роджър, да е бягал от нещо — продължи Елбраян.

— Можем да използваме временното си предимство, за да се промъкнем край градовете и да избягаме на юг — разсъди Джуравиел, но забеляза разтревожените погледи, които Елбраян и Пони си размениха.

— Какво има? — рязко попита елфът.

— Онова, което може да накара вещите в магията монаси да избягат, трябва да е изключително внушително — каза Пони, ала не можа да излъже проницателния елф.

— Това би трябвало да ни накара да избягаме на юг, като монасите — притисна ги Джуравиел. Той отново забеляза погледите, които спътниците му си размениха.

— Какво има? — отново попита елфът. — Има нещо важно в бягството на тези монаси. Познавам те твърде добре, Нощна птицо.