Р. Салваторе - Духът на демона

Когато си свършим работата, отново тръгваме на път.

— Ще бъде тъмно, когато се върнем от планината — рече брат Браумин.

— Ще пътуваме ден и нощ, докато се върнем в Сейнт Мер-Абел — отвърна Франсис.

Това се видя глупаво на отец Йойона. Отговорите бяха тук, наблизо.

Нямаше смисъл да се бърза обратно към Сейнт Мер-Абел — освен ако не отчетеше изключителното недоверие, което абат Маркварт изпитваше към него. Откритието на свидетел бе променило всичко и Маркварт нямаше да го остави да поеме контрол над тази изключително деликатна ситуация. Йойона погледна Браумин, и двамата се чудеха дали не е дошло времето да се изправят срещу върховния абат и неговата Църква.

Ала Йойона леко поклати глава. Не можеха да спечелят.

Не бе изненадан, но му стана мъчно, когато се върна при фургоните и видя Брадуордън окован във вериги. Все пак подновената жизненост на кентавъра го изненада и му даде надежда.

— Поне ми дайте гайдата — помоли кентавърът.

Отец Йойона последва изпълнения с копнеж поглед на Брадуордън към прашасалата гайда на стола в близкия фургон. Понечи да каже нещо, но брат Франсис го прекъсна:

— Ще го храним и лекуваме, но само толкоз. Щом се възстанови напълно, ще му вземем елфическата превръзка.

— Уфф, Авелин бе по-добър човек от всички вас, взети заедно — отбеляза Брадуордън, затвори очи и си затананика тиха мелодия, като от време на време ги поглеждаше косо и измърморваше:

— Крадци.

Отец Йойона, без да откъсва очи от Франсис, отиде, взе гайдата и я подаде на създанието.

Брадуордън го прие с почтителен поглед и кимна, след което засвири такава пленително красива музика, че всички монаси, освен инатливия Франсис, се вслушаха в нея.

Отец Йойона някак си събра сили да придружи Франсис и шестима други до Аида следобеда. Върхът на планината сега бе широк черен кратер, но пепелта и лавата се бяха втвърдили така, че монасите ходеха по тях без особени усилия.

Брат Франсис ги отведе точно до крайната им цел — вкаменена ръка, която излизаше от черната земя, а пръстите й бяха стиснати тъй, сякаш държеше нещо.

Отец Йойона се приведе ниско и разгледа ръката и дланта й. Познаваше я! Някак разбра чия е тази ръка, почувства нейната доброта, обгърната от ореол на святост и божествена сила.

— Брат Авелин — ахна той.

Зад него всички освен Франсис едва не паднаха.

— Така предполагаме и ние — отвърна брат Франсис. — Изглежда, Авелин е бил съюзник на демона и е бил погубен заедно с него.

Лъжовността на това твърдение вбеси отец Йойона. Той рязко се изправи и се обърна към Франсис, като едва се сдържа да не го удари.

Но бързо осъзна, че абат Маркварт ще продължи своята кампания срещу Авелин, защото ако наистина се установеше, че Авелин е жертвал живота си, за да унищожи дактила, това щеше да постави твърденията и позицията на Маркварт в Църквата под въпрос. Затова разговорите с кентавъра щяха да бъдат ограничени до минимум, докато създанието не бъдеше отведено в Сейнт Мер-Абел, за да е под контрола на Маркварт.

Отец Йойона се насили да се успокои. Битката едва сега започваше, не му бе времето да я поведе открито.

— Какво е държал, според теб? — попита Франсис.

Йойона погледна ръката и сви рамене.

— Долавя се някаква магия — обясни брат Франсис, — вероятно няколко камъка. Ще знаем, когато изровим тялото — но не са всичките, откраднати от него.

Да изровим тялото. Самата идея се струваше на Йойона изключително погрешна. Това място трябваше да се отбележи като гробница на светец, място, където човек да събира вяра и кураж. Той искаше да изкрещи на Франсис, да го зашлеви през устата дори само задето бе изрекъл подобна глупост. Ала отново си напомни, че сега не е времето да започне своята битка.

— Камъкът около тялото е здрав — рече той, — взривяването му няма да е лесна работа.

— Имаме си графит — напомни му Франсис.

— Ала ако под камъка има процеп, такава рязка намеса може да ни отнеме камъните завинаги.

За миг Франсис се паникьоса.

— Какво предлагаш тогава? — остро попита той.

— Претърси с хематита и граната — отвърна отец Йойона, — няма да е много трудно да се разбере имало ли е камъни около този човек и колко са те. Сложи ярката светлина на диаманта в процепа около ръката и остави духа си да влезе в мястото.

Брат Франсис явно не разбираше причините, поради които абатът искаше да унищожи това място, затова помисли няколко мига и кимна.

Съгласи се и Йойона да го придружи духовно в процепа, тъй като върховният абат бе твърде изморен да се върне в тялото му в скоро време, а Йойона бе единственият, който можеше да разпознае брат Авелин.