Р. Салваторе - Духът на демона

— Съображенията ми бяха повече от състрадание — осмели се да изрече брат Браумин.

— Зная това — немилостиво отвърна Маркварт, — но то ще се промени.

След това Маркварт се обърна и махна с ръка на другите да го последват. Брат Браумин и отец Йойона се спогледаха безпомощно, но нямаха голям избор.

По заповед на Маркварт, който се бе изморил от обсебването и се нуждаеше от почивка, те не извършиха опита до късния следобед на следващия ден, когато всички бяха отпочинали и подготвени психически. Тогава Маркварт отново обсеби тялото на брат Франсис и поведе процесията, стискайки в ръце малахита и хематита.

Заели позиция, всички монаси в кервана, с изключение на отец Йойона, който държеше хематита, се събраха в единение чрез камъка на духа, а после канализираха съединената си енергия в малахита, а когато тя достигна своя връх, върховният абат Маркварт я освободи, прицелвайки я към каменната плочка над Брадуордън.

Чак тогава отец Йойона разбра какъв риск поема върховният абат Маркварт — риск за монасите от кервана, но не и за неговото тяло, което бе в безопасност зад стените на Сейнт Мер-Абел. Когато каменната плоча изтрещя от натиска, а коридорът се изпълни с облаци прах и падащи камъчета, Йойона се изплаши, че целият тунел може да се срути. Трябваше първо да го подсигурят с подпори, осъзна той, а тази липса на подготовка само му подсказа с какво отчаяние абатът търсеше Авелин Десбрис.

Монасите продължиха натиска и скалата отново се разтърси. Брадуордън изпищя и започна да се гърчи, а Йойона притича до него и обви раменете му с ръце, мъчейки се да го издърпа, теглеше с всички сили. За свой ужас отецът установи, че не може да помръдне огромния кентавър. Дори толкова съсухрен, Брадуордън тежеше над 400 паунда.

Йойона потъна в хематита, но не за да се погрижи за раните на кентавъра, както бе възнамерявал, а да се свърже с мислите на другите монаси, умолявайки ги да заделят част от силата си, за да може да изтегли създанието на свобода.

Сега стана опасно и Йойона се опасяваше, че каменната плоча ще се хлъзне обратно надолу, но Маркварт, станал невероятно силен в употребата на камъните, поведе монасите в тяхното усилие, прехвърляйки част от левитационната им енергия към кентавъра.

Йойона най-после го изтегли на свобода, след което отново потъна в хематита и трескаво започна да лекува раните. Бе почти пред припадък, когато Маркварт и останалите сграбчиха и него, и Брадуордън, и ги изтеглиха далеч от нестабилния тунел.

А после отец Йойона вече не бе сам в опитите си да спаси създанието, като към усилията му се присъединиха духовете на Маркварт, Браумин и още няколко монаси.

Повече от пет часа по-късно отец Йойона лежеше на земята точно до планината Аида, напълно изтощен, а до него бе брат Браумин. И двамата заспаха, а щом се събудиха на следващата сутрин, видяха брат Франсис — а не Маркварт — да стои над тях.

— Къде е кентавърът? — попита отец Йойона.

— Почива си и е доста по-добре, отколкото бихме могли да се надяваме — отговори брат Франсис. — Нахранихме го, почнахме с малко храна, ала после той изяде половината еленско и изпи няколко галона вода. Тази елфическа магия на превръзката ще да е доста силна, тъй като той вече изглежда много по-добре.

Отец Йойона кимна, искрено облекчен.

— Намерихме път нагоре към планината — добави брат Франсис.

— Има ли нужда от това?

— Ще ти е интересно да видиш какво открихме сред пепелищата — остро отговори Франсис.

Отец Йойона преглътна следващия си въпрос, преценявайки човека пред себе си. Какъвто и напредък да бе постигнал Франсис, след визитата на абат Маркварт той очевидно бе заличен. Изражението на лицето му отново бе студено, а топлотата в очите му я нямаше.

— Опасявам се, че трябва да си почина — каза накрая Йойона. — Днес ще говоря с Брадуордън, а утре ще се кача на Аида.

— Няма време — отговори Франсис, — а с кентавъра няма да говори никой, докато не се върнем в Сейнт Мер-Абел.

Отец Йойона дори не попита кой е разпоредил това. Знаеше много добре и разбра внезапната смяна на настроението на Франсис. Когато за пръв път видяха опустошения Барбакан, той бе обявил, че разрушението е дело или на някой богобоязлив човек, или на демонската магия. Сега бе ясно, че Авелин е бил намесен, а Йойона и за миг не се съмняваше, че Маркварт е изяснил на Франсис, че Авелин не е богобоязлив.

— Ще се качим до върха на планината днес — продължи брат Франсис, — ако не можеш да се справиш, брат Браумин ще заеме твоето място.