Р. Салваторе - Духът на демона

— Да се надяваме, че не всички тунели са задръстени — отвърна Йойона, опитвайки се да звучи обнадеждаващо. Гледката на опожарената Аида обаче охлади ентусиазма му.

Брат Делман поведе своята група към втори тунел и когато и той свърши, младият монах непоколебимо се насочи към трети.

— Обещаващ е — отбеляза брат Браумин, когато Делман за трети път навлезе в планината.

— Има сърце — съгласи се отец Йойона.

— И вяра — каза другият, — голяма вяра, иначе нямаше така решително да изпълнява задачите си.

— Но има ли някой по-решителен от брат Франсис? — напомни му отец Йойона.

И двамата погледнаха Франсис, който бе зает да отбелязва детайлно областта на Барбакан върху някакви пергаменти.

— Брат Франсис също има вяра — реши брат Браумин, — ала е тръгнал по погрешни пътища. Може би накрая ще реши друго; времето, което прекара с достойния алпинадорец, му се отрази добре.

Отец Йойона не отвърна, а продължи да гледа Франсис. Наистина изглеждаше, че нещо от веселия дух на Андаканавар се бе вляло в монаха, но Йойона още не броеше Франсис за обърнат към доброто.

— Какво ще правим, ако не открием тунели, които да ни отведат до сърцето на планината? — попита брат Браумин. — И ако плоският връх не ни даде достатъчно информация.

— Тогава ще търсим с хематита — отвърна старият отец.

— Мислех, че първо това ще сторим.

Йойона кимна, очакваше тези думи. И той си мислеше, че първоначалното търсене на Аида ще е по-лесно, ако монасите използват камъка на духа. Но бе променил мнението си и плана си, отчитайки сблъсъка на Браумин с Андаканавар. Не можеше да е сигурен, че духът на демона дактил не витае по тези места, а ако лишеният от магия Андаканавар можеше да направлява духа си тъй, че да проникне сред тях, какво ли можеше да стори демонът?

— Нека използваме умовете и телата си — отговори възрастният монах. — Пък ако не свършат работа, ще призовем силата на камъните на душата.

Браумин имаше пълно доверие в преценката на отец Йойона и отговорът го задоволи.

— Кога брат Франсис ще се свърже с върховния абат? — попита той.

— Накарах го да изчака до сутринта — обясни отец Йойона. — Не мисля, че е мъдро да отваряме канали за духа на това проклето място.

Това обясни много на брат Браумин, особено що се отнасяше до доброто настроение на Франсис, и той не коментира повече. Постави ръка на едрото рамо на Йойона и след това си тръгна, защото имаше много работа за вършене.

След три часа монасите в лагера започнаха да се тревожат за брат Делман и групата му. След четири отец Йойона реши, че може би е време вече да използва хематита. Вече бе взел камъка на духа, когато монаси на запад от лагера изкрещяха, че виждат факли.

Скоро след това отец Йойона видя, че към лагера се е устремил с всичка сила самотен монах.

— Брат Делман — рече Браумин на Йойона, когато човекът се приближи. Делман тичаше с всички сили дори надолу по наклона и едва не се преби.

— Сберете се и се подгответе за бой — извика отец Йойона.

Монасите се събраха в боен строй и светите камъни блеснаха в ръцете им. Други приготвиха оръжия или отидоха да се погрижат за конете.

Брат Делман стигна до лагера, залитайки и мъчейки се да си поеме глътка въздух.

— Къде са другите? — попита Йойона незабавно.

— Още… са вътре — отговори Делман.

— Живи ли са?

Младия монах изпъна тяло и наклони глава, успокоявайки се и поемайки дълбоки глътки въздух. Когато погледна обратно към Йойона, страховете на стария отец почти изчезнаха.

— Живи са, да — спокойно отвърна Делман. — Вътре няма опасност, освен ако отново не стане земетресение.

— Тогава защо си излязъл — попита Йойона — и защо си толкова развълнуван?

— Намерихме нещо… някой — отговори брат Делман — Човек или по-скоро получовек и полукон.

— Кентавър? — попита брат Браумин.

Брат Делман сви рамене, тъй като никога не бе чувал тази дума.

— Кентавърът носи тялото на човек — торса, раменете, ръцете и главата — обясни брат Франсис — ала от кръста надолу е кон, с четири копита и прочее.

— Значи сме открили кентавър — съгласи се брат Делман. — Бил е в пещерата, когато се е срутила отгоре му. Тонове скали.

— Изкопахте ли го? — попита отец Йойона.

— Не знаем откъде да почнем — отвърна Делман.

— Горкото създание — отбеляза Браумин.

— В такъв случай го оставете в гроба му — студено каза Франсис, възвърнал стария си нрав. Нито Браумин, нито Йойона пропуснаха това и безпомощно свиха рамене.