Р. Салваторе - Духът на демона

— Ти си млад човек и почти сигурно ще надживееш Далбърт Маркварт — спокойно му отвърна отец Йойона. — Освен ако не те сполети някой нещастен случай! — Не му трябваше да изговаря името на Делман, за да извика неприятни асоциации в ума на брат Браумин.

— И после? — попита Браумин, щом се поуспокои.

— Тихо ще разпространяваш словото — отговори отец Йойона. — Пред Висченти Марлборо, на брат Делман, на всеки, който би те послушал.

Ще надграждаш върху малкото, което ще постигна аз, ще намериш приятели, ала внимавай да не си създаваш врагове. И най-важното рече Йойона, като отмахна единия край на килима и откри тайник на пода, — ще пазиш това. — Той извади един древен текст от тайника и го подаде на смаяния Браумин.

— Какво е това? — попита младият монах, останал без дъх; разбираше, че държи нещо много важно, че тази вехта книга е продиктувала много от изненадващите решения на Йойона.

— Тук са отговорите — отвърна загадъчно отецът. — Чети си я тихо, тайно и след това я скрий от погледа и от мислите си. Ала не и от сърцето си — добави той, потупвайки Браумин по рамото. — Ако трябва, играй игричките на абат Маркварт, дори се състезавай с властолюбивия брат Франсис.

На лицето на Браумин се изписа неверие.

— Разчитам, че ще станеш отец в Сейнт Мер-Абел — твърдо отвърна на погледа му Йойона. — И то скоро, може би като мой заместник. Това не е невероятно, тъй като Маркварт ще иска да даде ясен знак, че не воюва с мен, а приятелството ни отпреди е добре известно. Трябва да се пребориш за това място и да прекарваш дните си така, че един ден да станеш абат, дори върховен абат. Цели се високо, млади ми приятелю, защото залозите са огромни. Репутацията ти е впечатляваща извън тесния кръг около Маркварт. Когато стигнеш върха на силите си, бъди сигурен в приятелите си и помисли как да продължиш свещената война, започната от брат Авелин. Това може да означава предаването на книгата на по-млад, верен съюзник и следването на път, сходен с моя.

Или пък според ситуацията, може открито да започнеш битка в самата Църква. Само ти ще знаеш.

— Искаш много от мен.

— Не повече, отколкото от себе си — отвърна Йойона с горчив смях. — А съм сигурен, че ти си много по-достоен човек от Йойона!

Брат Браумин изпуфтя при това твърдение, ала Йойона поклати глава.

— Отне ми шест десетилетия да науча това, в което ти вече твърдо вярваш в сърцето си — обясни старият отец.

— Ала аз имах по-добър учител — отвърна с усмивка брат Браумин.

Усмивка се появи и на сбръчканото лице на стария Йойона.

Браумин погледна към книгата, вдигна я между себе си и отеца и попита:

— Кажи ми повече — какво има тук?

— Сърцето на Авелин — отвърна Йойона — и истината за това, което някога е било.

Браумин свали книгата и я скри под расото си, близо до сърцето.

— Спомни си всичко, което ти разказах за съдбата на „Бягащия с вятъра“ и го сравни с това, което някога е било пътят на нашия Орден — обясни Йойона.

Браумин притисна книгата до гърдите си и кимна тъжно.

— На добър час, мой приятелю, мой учителю — рече той на Йойона, страхувайки се, че никога повече няма да го види.

— Не се бой за мен — отвърна отец Йойона, — защото ако умра днес, ще умра спокоен. Намерил съм сърцето си и истината и съм ги поверил на способни ръце. Накрая ще победим.

Брат Браумин пристъпи внезапно напред и прегърна силно едрия мъж, като го задържа дълго в обятията си. Сетне рязко се обърна, не искаше отец Йойона да види сълзите, които проблясваха в очите му, и се затича към килията си. Йойона избърса очи и тихо затвори вратата след себе си. По-късно същия ден той, Де Унеро и група млади монаси излязоха през огромните порти на Сейнт Мер-Абел. Йойона забеляза, че силата, която обгръщаше бъдещия абат, бе огромна — двадесет и петима монаси, все от четвърти и пети курс, облечени с кожени доспехи и въоръжени с мечове и тежки арбалети. Старецът въздъхна тежко при тази гледка — знаеше, че групата трябва да подсигури абсолютното и неоспоримо господство на Де Унеро в Сейнт Прешъс, а не да защитава бъдещия абат от опасностите по пътя.

Но имаше ли значение? Йойона чувстваше, че не му остава много, а пътят до Сейнт Прешъс изглеждаше достатъчно опасен.

Той се поколеба, когато портите на манастира се затръшнаха зад него, и се зачуди дали не трябва да се върне и открито да се изправи срещу Маркварт, да приключи с това тук и сега. Усещаше, че е близо до смъртта.

Ала се чувстваше и слаб и болен и не искаше отново да вижда Маркварт.