Р. Салваторе - Духът на демона

— Трудно е за вярване, че си тъй глупав да дойдеш тук — студено го посрещна Йойона.

— Би трябвало да изоставя приятелите си, когато най-много имат нужда от мен, така ли? — отвърна брат Браумин.

— Нужда от теб? — повтори невярващо Йойона.

— Мрак се е спуснал над сърцето и душата ти — настоя Браумин. — Виждам болката, изписана на лицето ти, понеже го познавам по-добре от всеки друг.

— Не познаваш нищо и говориш глупости — скара му се Йойона и изпита болка, че му говори така. Напомни си обаче, че е за добро, и настоя:

— Върви, гледай си задачите, преди да те обадя на върховния абат и съвсем да погреба шансовете ти за издигане.

Брат Браумин спря и осмисли внимателно думите, разбирайки още нещо. Йойона имаше предвид списъка с кандидати за мястото на отец и видя, че с разговора им в коридора старецът следва още един от плановете си.

— Мислех, че отчаянието те е сразило — каза тихо той, — само затова дойдох.

Смяната в тона му трогна Йойона.

— Не отчаяние, приятелю — каза той успокоително, — а само прагматизъм. Явно времето ми тук е свършило, а пътят ми към брат Авелин е взел неочакван завой. Това може да го направи по-дълъг, ала аз няма да се отвърна от него. За жалост обаче нашият съвместен път свърши.

— Какво да правя тогава? — попита Браумин.

— Нищо — отговори тъжно отец Йойона, ала без да се колебае, тъй като бе обмислил всичко добре.

Брат Браумин ахна невярващо, дори обвинително.

— Ситуацията се промени — обясни отец Йойона. — Браумин, приятелю, аз съм виновен. Когато научих за страданията на нещастните затворници на върховния абат, не можах да се сдържа.

— Отишъл си при тях?

— Опитах да отида при тях, ала бях спрян, и то грубо. Подцених отговора на върховния абат. В моята глупост не прецених добре ситуацията, притиснах Маркварт прекомерно…

— Състраданието никога не може да се нарече глупост — бързо отговори брат Браумин.

— И все пак така принудих Маркварт да действа — отговори Йойона. — Той е прекалено силен и коварен. Не съм се обезкуражил в битката си, уверявам те, а срещу Маркварт ще се изправя открито, когато преценя, че е настъпил моментът, но трябва да ми обещаеш тук и сега, че няма да се намесваш в тази битка.

— Как мога да дам такова обещание? — твърдо отвърна Браумин.

— Ако ме обичаш, ще намериш начин — отговори отец Йойона. — Ако вярваш в това, което Авелин ни нашепва от гроба си, ще намериш начин.

Защото ако не ми дадеш това обещание, знай, че пътят ми е стигнал своя край, че аз няма да се боря повече с Маркварт. Трябва да бъда сам в тази битка, да знам, че никой друг няма да пострада от действията ми.

Настъпи мълчание и най-сетне брат Браумин кимна.

— Няма да се намеся, макар че смятам изискването ти за глупаво.

— Не е глупаво, приятелю, а практично — отговори отец Йойона. — Ще се изправя срещу Маркварт, ала без шанс за победа. Знам го, знаеш го и ти, но не искаш да го признаеш.

— Но ако не можеш да победиш, защо изобщо влизаш в тази битка?

Йойона тихо се засмя.

— Защото тя ще отслаби Маркварт — рече той. — И публично ще постави въпроси, които могат да стигнат сърцата на мнозина от Ордена. Мисли за мен като за брат Алабарне, сеещ надеждата така, че в дните, в които вече няма да съм между живите, те ще покълнат и ще дадат плод в лицето на тия, които ще ме последват. Мисли за мен като за един от първите майстори, съградили Сейнт Мер-Абел, които са знаели, че няма да живеят достатъчно, че да видят абатството завършено, ала са отдали целия си живот за изображенията, изографисани на една-едничка врата или дялайки камък от основите на тази великолепна постройка.

Поетичните думи трогнаха Браумин, ала не можеха да го откажат не само от желанието да се бори, но и да спечели.

— Ако истински вярваме в думите на брат Авелин, не може да те оставим сам — каза той. — Ние ще се борим…

— И накрая ще спечелим — прекъсна го отец Йойона, защото знаеше какво следва и виждаше, че е наивно. — Вярвам в това. Ала ако и двамата сега се изправим срещу Маркварт, това ще отслаби каузата ни неимоверно, може би дори фатално. Аз съм един старец и с всеки един изминал ден се чувствам все по-стар и по-стар. Ще започна битката си с Маркварт и срещу сегашния път на самата Църква и това може би ще накара Ордена да се вгледа в някои от ритуалите и така наречените ни традиции, да ги види в нова светлина.

— И къде е мястото ми в тази безнадеждна война? — попита брат Браумин, мъчейки се да скрие сарказма в гласа си.