Р. Салваторе - Духът на демона

— Преди го сторихте — осмели се да добави Франсис.

— И си имах причина — обясни Маркварт, стана и обиколи писалището. — Процесът по канонизиране бе съвсем реален, ала отец Йойона е прав, че основната сила зад него бе Добриниън.

— А дали е вярно, че абат Добриниън е мъртъв?

Маркварт погледна кисело младежа.

— Така изглежда — отвърна той. — Йойона е прав да се върне в Сейнт Мер-Абел, както и да не иска да тръгне отново на път.

— Не ми изглежда болен — отбеляза брат Франсис.

Маркварт почти не го слушаше. Нещата не се бяха наредили така, както се надяваше. Той би предпочел Йойона да е стигнал в Сейнт Хонс, преди новините за смъртта на абата да го достигнат. Тогава той щеше да инструктира абат Джеховит да използва Йойона като свой отец — временно назначение, което Маркварт смяташе да направи постоянно, до смъртта му. Ала все пак и този развой на събитията не бе толкова лош.

Йойона бе трън в петата му, който го дразнеше все повече и повече — ала поне тук щеше да може да го наглежда.

Освен това Маркварт сега не можеше да се ядоса много. Юсеф и Данделион бяха изпълнили част от своята мисия в Палмарис, и то по-трудната. По думите на Йойона за смъртта на абата бе обвинен паур.

Един много опасен враг бе отстранен, а другият нямаше доказателства, че Маркварт е замесен. Сега върховният абат имаше нужда само да си върне камъните и позицията му щеше да бъде затвърдена. Щеше да се справи с Йойона, ако трябва.

— Ще се свържа с братята Правда — предложи брат Франсис, — трябва да следим напредъка им.

— Не! — внезапно и остро отговори Маркварт. — Ако крадецът на камъните е предпазлив, може да засече контакта — излъга той, забелязвайки учудения поглед на Франсис. В действително Маркварт възнамеряваше да използва камъка на душата лично, за да се свърже с Юсеф и Данделион, не искаше никой друг, включително брат Франсис, да говори с тях и да разбере какво правят всъщност в Палмарис.

— Дръж под око отец Йойона — каза той на Франсис, — внимавай и с твоя връстник, брат Браумин Херде. Искам да разбереш с кого разговарят, пълен списък.

Брат Франсис се поколеба, преди да кимне. Толкова неща ставаха около него, осъзна той, неща, за които знаеше съвсем малко. Ала отново, в своя типичен праволинеен стил, той видя възможност да впечатли върховния абат, да увеличи влиянието си, и бе решен да не се провали.

Новините не се сториха така лоши на върховния абат, както се опасяваше брат Юсеф. Конър Билдебург бе избягал и не можеше да бъде намерен. Може би се бе скрил в потайностите на града, или пък бе избягал на север.

Иди и намери скъпоценните камъни, телепатично бе казал Маркварт на младия монах и с това му изпрати и ясна картина на жената, известна като Джил, Джили, Пони, Скитащата котка. Петибуа бе много услужлива тази сутрин. Забрави племенника на барона.

Веднага щом отговорът на Юсеф достигна ума на Маркварт, той прекъсна връзката. Но имаше нещо друго.

Друго присъствие, уплаши се Маркварт. Сети се за лъжата му към брат Франсис, че протежето на Авелин усеща магията на камъка на душата, и реши, че това може и да не е толкова невероятно.

Бързо се успокои обаче, щом разбра, че това присъствие е само част от подсъзнанието му. Монасите традиционно използваха камъка на душата, за да потънат в най-дълбока медитация, навътре в себе си, макар че рядко го правеха в тези времена. Маркварт се бе спънал по този път.

Затова той продължи в тази посока, мислейки, че просто разкрива най-съкровените си чувства и че може би в това състояние ще достигне така необходимите мигове на абсолютна чистота.

Видя в мислите си как отец Йойона и по-младият монах, Браумин Херде, заговорничат срещу него. Разбира се, това не го изненада, та нали тъкмо той бе изпратил брат Франсис да ги следи?

Ала тогава в ума му изникна нова сцена — отец Йойона, който държи шепа камъни, се насочва към врата, врата, която Маркварт разпозна като своята собствена. И в ръката си отецът държеше… графит.

Йойона отвори вратата с ритник и изпрати огромна мълния към върховния абат, който стоеше кротко на стола си. Маркварт усети внезапната болка от изгарянето, сърцето му спря, животът му изтече…

Няколко болезнени мига трябваха на Маркварт, за да отдели въображаемото от действителното, за да види, че това е само предчувствие, и не се случва наистина. Преди този момент на просветление той не си бе представял колко опасни могат да бъдат Йойона и злите му последователи!