Р. Салваторе - Духът на демона

— Върховният абат иска да говори с теб — каза късо младият монах, оглеждайки се наоколо, докато говореше. Искаше явно да покаже кой от двамата е наистина близък на Маркварт.

— Изглежда забравяш уважението към по-висшестоящите — отговори отец Йойона.

Франсис изсумтя и понечи да отговори, но Йойона го прекъсна.

— Предупреждавам те, братко Франсис — каза той мрачно. — Болен съм и съм бил твърде много път. Знам, че се считаш за осиновен от върховния абат, ала ако продължаваш да се държиш така с по-висшестоящите, ще те изправя пред Събора на абатите. Абат Маркварт вероятно ще те защити, ала унижението ти ще бъде страшно, както и неговото отмъщение.

Залата притихна и отец Йойона премина покрай стреснатия брат Франсис и излезе. Нямаше нужда от ескорт до стаята на Маркварт.

Брат Франсис се спря за известно време, огледа другите монаси в залата и срещна съжалителните им погледи. Облещи се страховито в отговор, ала нямаше какво да стори. Излезе бързо от главната зала, чувствайки как погледите на монасите го изгарят.

Отец Йойона влезе в стаята на върховния абат без да почука, вратата беше отключена. Изправи се пред писалището на стареца.

Маркварт отмести документите, които изучаваше, облегна се на стола си и погледна отеца.

— Изпратих те на важна мисия — рече абатът. — Не мога да повярвам, че си я изпълнил толкова скоро. Стигна ли в Урсал?

— Въобще не стигнах дотам — призна отец Йойона, — разболях се по пътя.

— Не ми изглеждаш много болен — отбеляза Маркварт нелюбезно.

— По пътя срещнах човек от Палмарис, носещ вести за трагедия, случила се в Палмарис — обясни отец Йойона, като внимателно се взираше в Маркварт, мъчеше се да разбере дали върховният абат очаква новините за смъртта на Добриниън.

Ала старецът бе прекалено хитър, за да се хване.

— Трагедия? — отвърна невинно той. — Ние се разделихме в дружески отношения с барона, а племенникът му се върна при него без проблеми.

Тъжна усмивка се появи на лицето на отец Йойона.

— Говорех за убийството на абат Добриниън — каза той.

Очите на Маркварт се разшириха и той се изправи.

— Добриниън? — повтори той.

— Значи новините не са стигнали до Сейнт Мер-Абел — каза Йойона. — Добре, че се върнах.

Брат Франсис влезе в стаята.

— Да, отче — продължи Йойона, пренебрегвайки младежа. — Паури, или по-точно един от тях, е влязъл в Сейнт Прешъс и е убил абат Добриниън.

Брат Франсис ахна зад него и на Йойона му се стори, че наистина е изненадан.

— Веднага щом научих, тръгнах към Сейнт Мер-Абел — продължи той. — Щом като враговете ни са набелязали абат Добриниън като цел, няма причина да не се опитат да убият и върховния абат на Абеликанския орден…

— Достатъчно — прекъсна го Маркварт, подпирайки главата си с двете си ръце. Знаеше какво става, хитрият Йойона се бе възползвал от новината, за да се върне в Сейнт Мер-Абел.

— Добре, че се върна при нас — каза миг по-късно Маркварт. — Наистина е ужасно, че абат Добриниън е срещнал такъв нещастен край. Ала работата ти тук е завършена, приготви се отново да тръгнеш на път.

— Не мога, не съм достатъчно здрав да пътувам до Урсал — отговори Йойона. Маркварт го изгледа с подозрение. — Пък и мисля, че няма смисъл, след като човекът, подкрепящ канонизирането на брат Алабарне, вече не е между нас. Без помощта на Добриниън процесът вероятно ще бъде забавен с години.

— Щом ти нареждам да тръгнеш за Сейнт Хонс, отиваш към Сейнт Хонс — отвърна Маркварт, а гласът му внезапно стана рязък.

И все пак отец Йойона не отстъпи.

— Разбира се, върховни абате — отговори той, — според кодекса на Абеликанския орден, когато намерите оправдание да изпратите един болен отец на път през половината кралство, ще ида доброволно. Но затова сега няма причина, няма оправдание. Бъдете доволен, че можах да се върна и да ви предупредя за опасността от паурите. — Извърна се рязко и погледна усмихнат Франсис.

— Дръпнете се, братко — рече Йойона заплашително.

Франсис погледна зад него, към върховния абат Маркварт.

— Този момък се приближава опасно към процес пред Събора на абатите — каза спокойно Йойона.

Зад него върховният абат Маркварт направи знак на брат Франсис да се махне от пътя на отеца, а щом Йойона излезе, накара по-дразнения млад монах да затвори вратата.

— Трябваше отново да го изпратите на път — веднага рече брат Франсис.

— За да ти направя удоволствие? — саркастично отвърна Маркварт. Аз не съм всевластен диктатор в Абеликанската църква, а само назначен неин ръководител, принуден да работи с предписаните ограничения. Не мога просто така да изпратя един болен старец на път.