Р. Салваторе - Духът на демона

А по-лошото бе, че далечният ъгъл на същата тази библиотека имаше рафт с много стари книги, древни томове за демонична магия, които Църквата бе забранила. Всяко друго копие на тези книги — съхранени тук, за да може Църквата да разбира по-добре деянията на враговете си — бе изгаряно. На Браумин му се искаше и тези да не бяха пощадявани, тъй като самото присъствие на древните томове го караше да потръпва.

Те излъчваха аура на студ и зло.

— Тук трябва да бъда — обясни отец Йойона.

Брат Браумин вдигна ръце, а на лицето му се бе изписало пълно недоумение.

— Ала какво ще намериш тук долу? — попита той и без да иска погледна рафта с отвратителните книги.

— Честно казано, не знам — отвърна Йойона. Забеляза накъде гледа брат Браумин, ала не обърна внимание, тъй като нямаше намерение да разучава демоничните томове. Приближи най-близкия рафт и внимателно извади един огромен том, чиято корица едва се крепеше.

— Ала тук, в историята на Църквата, ще намеря отговорите на своите въпроси.

— Отговорите?

— Такива, каквито ги е видял Авелин — опита се да обясни Йойона. — Поведението на тези, които минават за свети хора днес няма как да е същото като на основателите на нашия Орден. Кой би следвал Маркварт сега, ако не бяха традициите, чийто корен е на повече от хиляда години? Кой би се придържал към доктрините на ръководителите на Абеликанската църква, ако можеше да прозре тяхната слепота и да разбере, че хората просто са си хора, грешни хора, които само Бог може да опрости?

— Силни думи, отче — каза тихо брат Браумин.

— Може би е време някой да изрече тези силни думи — отговори Йойона. — Думи, силни като делата на Авелин.

— Делата на Авелин му спечелиха дамгата на крадец и убиец — напомни му младият монах.

— Ала ние с теб знаем, че това не е така — бързо отговори Йойона и избърза прахта от корицата на стария том. — Както биха вярвали и те — основателите на нашия орден, мъжете и жените, първи видели Божията светлина. Те биха повярвали.

Йойона притихна, а брат Браумин се замисли над думите му. Той обаче знаеше къде се намира и си представи най-лошия възможен сценарий, затова попита:

— Ами ако твоите изследвания покажат, че те не са били такива, каквито мислиш, че Църквата винаги е била такава?

Думите като че удариха стария отец, и брат Браумин се сви, щом видя как раменете му увисват.

— Тогава животът ми е бил напразен — призна Йойона. — Тогава съм следвал не това, което е свято, а това, което е човешко.

— Еретиците говорят така — предупреди го брат Браумин.

Отец Йойона се извърна и се взря право в очите му. Браумин никога не бе виждал веселия отец да гледа така твърдо.

— Да се надяваме, че еретиците грешат — каза мрачно Йойона и отново се вгледа в книгата, а Браумин замълча, оставяйки думите на учителя си да отекнат в съзнанието му. Прецени, че достатъчно е разпитвал по този въпрос — отец Йойона бе поел по път, от който нямаше връщане назад, път към просвещението, който или щеше да го увери в правотата му, или да го изпълни с отчаяние.

— Брат Делман има много въпроси, откакто напуснахме Сейнт Прешъс — каза брат Браумин в опит да направи разговора по-приятен. Това накара отец Йойона да се усмихне.

— Действията на върховния абат срещу затворниците ни му изглеждат не на място — продължи брат Браумин.

— Затворниците? — прекъсна го Йойона. — Той ги е докарал тук?

— Чиличънкови и кентавърът — отговори брат Браумин. — Не знаем къде ги държи.

Отец Йойона се замисли. Това не бе очаквано, но заради шока от смъртта на абат Добриниън почти бе забравил нещастните затворници.

— Сейнт Прешъс не възрази ли срещу отвличането на граждани на Палмарис?

— Слуховете сочат, че абат Добриниън въобще не е бил доволен — отговори брат Браумин. — Имаше сблъсък с хората на барон Билдебург заради племенника му, който явно е бил женен за жената, придружавала брат Авелин. Мнозина казват, че абат Добриниън е бил в съюз с барона срещу върховния абат.

Йойона безсилно се засмя. Всичко се връзваше, разбира се. Сега той бе дори по-сигурен, че убиецът на абат Добриниън не е паур. Понечи да го каже на брат Браумин, ала мъдро сдържа езика си. Разбираше, че такова ужасно разкритие може да пречупи монаха или да го накара да предприеме нещо безразсъдно.

— Значи брат Делман се вълнува от събитията? — попита той. — Не затваря очите и ушите си за истината?

— Задава много въпроси — потвърди Браумин. — Някои от тях са почти критични към върховния абат. И разбира се, всички сме загрижени за двамата братя, които не се завърнаха в Сейнт Мер-Абел. Не е тайна, че те бяха любимци на върховния абат, а поведението им винаги е било тема на обсъждане между по-младите братя.