Р. Салваторе - Духът на демона

Мъжът я погледна, сякаш го бе ударила през лицето.

— Познах любовта, когато се върнах и срещнах Елбраян — продължи Пони.

— Ала ние бяхме близки — опита се да възрази Конър.

— Бяхме приятели — отговори Пони. — И аз ще си спомням това приятелство, което бе хубаво, преди да се опитаме да направим нещо повече от него. Обещавам ти.

— Значи все още можем да бъдем приятели — рече Конър.

— Не — долетя отговорът от сърцето на Пони, преди тя да може да го обмисли. — Ти беше приятел с друг човек, с малко загубено момиче, което не знаеше откъде идва и накъде отива. Аз вече съм друга. Не съм Джили, нито дори Джилсепони, а Пони, спътница, любима и съпруга на пазителя Елбраян Уиндон. Моето сърце е негово.

— И в него няма място за твоя приятел Конър? — попита нежно мъжът.

Пони се усмихна отново, вече се чувстваше по-уверена.

— Ти дори не ме познаваш — каза тя тъжно.

— Познавам те — възрази благородникът. — Дори да си била, както казваш, малко изгубено момиче, огънят винаги е бил в теб. Дори когато бе най-ранима, най-загубена, зад красивите ти очи се криеше сила, която повечето хора никога няма да притежават.

Пони наистина оцени комплимента. Отношенията й с Конър бяха приключили прекалено горчиво, за да могат да бъдат оценени хубавите им мигове заедно. Сега, с тези простички думи, тя почувства как наистина всичко свършва спокойно.

— Защо дойде тук? — попита тя.

— Излизам на север от града месеци наред — отговори Конър, а в гласа му отново се долови характерното перчене. — На лов за гоблини и паури, а няколко пъти и за великани!

— Защо дойде тук сега? — настоя проницателната Пони. Беше го прочела в лицето му — Конър въобще не бе изненадан да я види.

— Знаел си, нали?

— Подозирах — призна си Конър, — чух приказките за използвана магия срещу чудовищата, а ти бе свързвана със светите камъни.

Това накара Пони да се спре.

— Викни… съпруга си — каза Конър, — ако наистина си готова да оставиш миналото и да се съсредоточиш върху бъдещето. Наистина има причина да дойда тук, Джил… Пони. И не само защото исках да те видя, макар че само заради това бих преминал целия Хонс-де-Беер.

Пони не отговори, зачуди се защо Конър не бе направил това в годините, когато тя бе заточена в армията. Но нямаше нужда от кавги, от отварянето на стари рани.

Скоро след това те се събраха — Конър, Пони, Елбраян и Джуравиел, скрит в клоните на едно дърво.

— Спомняш си абат Добриниън Калислас — започна Конър, като крачеше нервно напред-назад сякаш от цял час, чудейки се откъде да започне.

Пони кимна.

— Абатът на Сейнт Прешъс — каза тя.

— Вече не — отговори Конър, — преди няколко нощи той бе убит в собствената си спалня.

Благородникът спря, очаквайки реакциите им и в началото бе изненадан, че никой не изглежда особено загрижен от станалото. Разбира се, после се сети, че те не познават абат Добриниън и доброто му сърце, а собственият им опит с Църквата не е особено приятен.

— Казаха, че убиецът е паур — продължи Конър.

— Мрачни времена са настанали, ако паур може да проникне тъй лесно в сградата, която би трябвало да е най-сигурната в целия град — отбеляза Елбраян.

— Мисля, че той бе убит от Църквата, на която служеше — каза откровено Конър, наблюдавайки пазителя внимателно. Сега Елбраян наистина се приведе напред, внезапно заинтригуван.

— Монаси от Сейнт Мер-Абел дойдоха в Палмарис — обясни Конър. — Голям контингент, с който бе и самият върховен абат. Мнозина се бяха върнали от север, от Барбакан, или поне така казваха.

Вече бе привлякъл вниманието им.

— Роджър Локлес видя такъв керван да преминава по пътя на юг край Каер Тинела и Земепад — напомни Пони.

— Търсят теб — каза рязко Конър, посочвайки Пони. — Заради някакви камъни, които твърдят, че си откраднала от Сейнт Мер-Абел.

Очите на Пони се разшириха. Тя прошепна нещо под нос и се обърна към любимия си за подкрепа.

— Опасявахме се от това — призна Елбраян. — Затова и искахме хората да отидат в Палмарис. Ние с Пони не можем да останем с тях. Ще ги изложим на твърде голям риск. Ще ги отведем на сигурно място и след това ще поемем по нашия път.

— Рискът е дори по-голям, отколкото смятате — отговори Конър. Върховният абат и повечето от спътниците му поеха към тяхното абатство, ала той остави поне двама в Палмарис, хора, обучени да убиват, нямайте съмнение. Убеден съм, че те погубиха абат Добриниън. Преследваха и мен, тъй като знаят за връзката ми с Пони, ала успях да им избягам. Сега ще тръгнат подир вас.