Рик Риърдън: Синът на Нептун

И пергаментът угасна.

— Това е невъзможно — каза Хейзъл.

— Какво? — попита Франк. — Познаваш ли го този тип?

Хейзъл изглеждаше така, все едно е видяла призрак. Пърси разбра защо. Спомни си снимката в изоставената къща в Сюърд. Момчето от кораба бе като клонинг на стария й приятел.

— Това е Сами Валдес — каза тя, — но как…

— Невъзможно — прекъсна я Пърси. — Момчето се казва Лио. Оттогава са минали седемдесет години. Това трябва да е… — искаше да каже „съвпадение“, но истината бе, че самият той не вярваше в съвпадения. През последните няколко години бе видял какво ли не — чудовища, магии, пророчества, проявления на самата съдба. Но не и съвпадения.

Бяха прекъснати от рогове в далечината. Сенаторите се появиха, марширувайки по форума. Предвождаше ги Рейна.

— Часът за срещата настъпи — каза Пърси. — Хайде. Трябва да ги предупредим за бойния кораб.

— Защо трябва да вярваме на тези гърци? — упорстваше Октавиан.

Той обикаляше сената от пет минути, като се опитваше всячески да се противопостави на това, което им бе казал Пърси относно плана на Юнона за седмината герои.

Сенаторите шаваха нервно, но повечето от тях се бояха да прекъснат авгура. В същото време слънцето се издигаше в небето, а лъчите му минаваха през счупения таван, осветявайки Октавиан като естествен прожектор.

Сенатът беше претъпкан. Царица Хила, Франк и Хейзъл бяха на първия ред със сенаторите. Ветерани и духове изпълваха задните места. Дори на Тайсън и Ела бе разрешено да останат. Циклопът не спираше да се хили и да маха на брат си.

Пърси и Рейна бяха заели местата на преторите на подиума, което страшно тормозеше момчето. Не беше лесно да изглеждаш спокоен, когато носиш чаршаф и червен плащ.

— Лагерът е в безопасност — продължи Октавиан. — Аз съм първият, който поздравява нашите герои за това, че върнаха орела на легиона и донесоха толкова много имперско злато! Действително съдбата ни се усмихна. Но защо да я изкушаваме? Защо да сме алчни?

— Радвам се, че попита — изправи се Пърси, използвайки въпроса, за да се намеси.

— Но аз не… — заекна Октавиан.

— Ти не участва в извършването на подвига — взе му думата Пърси, — знам. Затова постъпваш мъдро, като ме оставяш да обясня, тъй като аз бях.

Някои от сенаторите се изкикотиха. Октавиан нямаше друг избор, освен да седне и да се помъчи да не изглежда прекалено жалък.

— Гея се пробужда — каза Пърси. — Победихме двама от гигантите й, но това е само началото. Истинската война ще се състои в старата родина на боговете. Пътят ще ни отведе първо до Рим, а после и до Гърция.

Нервен шепот се разнесе из сената.

— Зная — продължи Пърси, — винаги сте смятали гърците за врагове. И то не без причина. Досега всеки път, когато сме се срещали, е имало война. Но това може да се промени. Това трябва да се промени, ако искаме да победим Гея. Това е тайната на Пророчеството на седмината. Седем героя, гърци и римляни, трябва да затворят Портите на Смъртта.

— Ха! — изкрещя един лар от задния ред. — Последният, който се опита да разтълкува това пророчество, бе Майкъл Варус и той изгуби орела ни в Аляска! Защо да ти вярваме сега?

Октавиан се усмихна злобно. Някои от съюзниците му в сената започнаха да кимат одобрително. Дори част от ветераните изглеждаха несигурни.

— Аз пренесох Юнона през Малък Тибър — напомни им Пърси с колкото се може по-твърд глас. — Тя ми каза за Пророчеството на седмината. Марс също се яви пред вас лично. Смятате ли, че двама от най-могъщите ви богове ще се появят в лагера, ако ситуацията не беше сериозна?

— Той е прав — обади се Гуен от втория ред. — Аз самата имам доверие на Пърси. Грък или не, той върна честта на легиона. Видяхте го на бойното поле. Нима някой се съмнява в това, че той е истински герой на Рим?

Никой не възрази, а някои дори закимаха.

Рейна се изправи. Пърси я погледна притеснен. Нейното мнение можеше да промени нещата — за добро или лошо.

— Твърдиш, че подвигът трябва да се извърши с хората от другия лагер — каза тя, — твърдиш, че такава е волята на Юнона. Ала гърците са наши врагове от хилядолетия. Тяхното коварство е добре известно.

— Сигурно — отвърна Пърси, — но враговете могат да станат и приятели. Ако преди седмица някой ви бе казал, че римляни и амазонки ще се бият рамо до рамо, дали щяхте да му повярвате?

— Прав е — засмя се царица Хила.

— Героите от лагера на нечистокръвните вече са работили с тези от лагер „Юпитер“ — добави Пърси, — без да знаят. По време на войната с титаните миналото лято, докато вие нападахте крепостта „Отрис“, ние защитавахме Олимп в Манхатън. Аз лично се изправих срещу Кронос.