Рик Риърдън - Синът на Нептун

— Когато порасна, ще бъда като Пърси Джаксън — заяви малкото момиченце сериозно.

Хейзъл се усмихна и разроши косата й.

— Това е чудесно, Джулия.

— Но да бъдеш като Франк — намеси се Франк, взимайки шапка с формата на глава на полярна мечка — също е яко.

— Франк! — скара му се Хейзъл.

Те сложиха шапките си и продължиха към форума, който бе осветен от шарени фенери. Фонтанът блестеше в червено. Кафенетата гъмжаха от хора, а уличните музиканти изпълваха въздуха с трели на китара, лира, флейта и звуци от подмишница. (Пърси не разбираше последното. Вероятно бе някаква стара римска традиция.) Богиня Ирида, изглежда, споделяше доброто им настроение, защото, когато Пърси и приятелите му минаха покрай пострадалия сенат, в нощното небе се появи блестяща дъга. За съжаление богинята изпрати още една благословия — дъжд от обезмаслени водораслови пастички. Пърси не бе сигурен дали те ще затруднят почистването, или ще улеснят ремонтите из града. Бяха твърди като тухли.

Известно време Пърси се разхождаше из улиците с Хейзъл и Франк, които често отъркваха рамене един в друг.

Накрая каза:

— Хора, аз се уморих малко. Вие продължавайте.

Франк и Хейзъл възразиха, но Пърси разбра, че искат да останат сами.

Когато се върна в лагера, видя Госпожа О’Лиъри да си играе с Ханибал по Полята на Марс. Най-сетне си бе намерила приятел със сходен размер. Двете животни весело се блъскаха едно в друго, трошаха укрепления и си изкарваха страхотно.

Пред портите Пърси се спря и огледа долината. Не бе минало много време от деня, в който бе видял лагер „Юпитер“ за пръв път от това място, придружаван от Хейзъл. Сега обаче източният хоризонт му бе по-интересен.

Утре или вдругиден приятелите му щяха да се появят. Колкото и да харесваше римляните, нямаше търпение да види отново Анабет. Копнееше за стария си живот, за Ню Йорк и за лагера на нечистокръвните. Нещо обаче му подсказваше, че може да мине доста време, преди да успее да се върне там. Гея и гигантите не се бяха отказали от плана си за световно господство.

Рейна бе дала на Пърси къщата на втория претор на Вия Принципалис, но веднага щом погледна в нея, Пърси разбра, че мястото не е за него. Бе хубаво, но и пълно с неща на Джейсън Грейс. Пърси вече се чувстваше виновен, че му е взел титлата. Не искаше да му отнема и къщата. Щеше да е странно, когато Джейсън се върнеше в лагера. А Пърси бе сигурен, че той ще е на кораба с драконовата глава.

Той се прибра в казармите на петата кохорта и легна в кревата си. Заспа незабавно.

Сънуваше, че пренася Юнона през река Малък Тибър. Богинята бе маскирана като луда бабичка, хилеше се и пееше стара гръцка песничка, докато сбръчканите й ръце стискаха Пърси за врата.

— Още ли искаш да ми зашиеш божествен шамар, миличък? — попита го тя.

Пърси спря в средата на потока и я пусна в реката. В мига, в който докосна водата, тя изчезна и се появи на брега.

— Леле, леле — засмя се тя. — Това не бе особено героично дори насън!

— Осем месеца — заяви Пърси, — ти открадна осем месеца от живота ми, за да извърша подвиг, който ми отне една седмица. Защо?

Юнона изцъка неодобрително.

— Ах, смъртните и вашия кратък живот. Осем месеца са нищо, миличък. Веднъж аз изпуснах осем века. Почти цялата история на Византия.

Пърси призова силата на реката. Тя се завихри и разпени около него.

— Не си играй с мен — предупреди го Юнона. — Нямаме време за това. Трябва да действаме в пълен синхрон, за да победим Гея. Първо, Джейсън и приятелите му трябваше да ме освободят от затвора…

— Била си пленница и някой те е пуснал?

— Не бъди толкова заядлив, миличък? Аз все пак съм много мила бабичка. Така или иначе, лагер „Юпитер“ нямаше нужда от теб до момента, в който трябваше да спасиш римляните. Осемте месеца между това… как да ти кажа — имах друга работа, миличък. Борех се с Гея, работех зад гърба на Юпитер и пазех приятелите ти. Това отнема доста време. Ако трябваше да те пазя от чудовищата и плановете на Гея през цялото време и да те крия от приятелите ти на изток… Просто дрямката бе най-лесното решение на проблема. Иначе щеше да бъдеш коз в нейния ръкав.

— Коз. — Пърси усети как водата се надига от гнева му и се завихря по-бързо около тялото му. — В нейния ръкав.

— Точно. Радвам се, че ме разбираш.

Пърси запрати вълна към старицата, но Юнона се телепортира далеч от нея.

— Май наистина не си в добро настроение — отбеляза тя. — Може би защото осъзнаваш, че съм права. Времето, в което се появи, бе точно. Превърна се в герой за Рим. А докато ти спеше, Джейсън Грейс се научи да вярва на гърците. Приятелите му успяха да построят кораба Арго II . Ти и Джейсън ще обедините двата лагера.