Рик Риърдън: Синът на Нептун

— Защо избра мен? — настоя Пърси. — С теб никога не сме се разбирали. Защо избра коз от ръкава на Гея в отбора си?

— Защото те познавам, Пърси Джаксън. Ти може да си импулсивен и безразсъден, но си и винаги верен на приятелите си и ги вдъхновяваш за подвизи. Ти си спойката на седмината.

— Това е голяма чест — каза Пърси. — Винаги съм си мечтал да бъда спойка.

Юнона протегна костеливите си пръсти.

— Героите на Олимп трябва да се обединят! Опасявам се, че победата ти над Кронос в Манхатън нарани гордостта на Юпитер…

— Защото бях прав — прекъсна я Пърси, — а той сбърка.

Старицата сви рамене.

— След цяла вечност брак трябваще вече да е свикнал с това, но уви. Моят горд и безразсъден съпруг не желае да признае, че имаме нужда от героите. Вярва, че можем да надвием гигантите и без вас, че Гея може да бъде приспана отново. Аз зная, че това не е така, но уви, ще трябва да се докажете. Ако успеете да затворите Портите на Смъртта в древните земи, ще убедите Юпитер, че сте достойни да застанете редом до боговете. Това ще е най-великото пътуване от Енеидата насам!

— А ако се провалим — попита Пърси, — ако римляните и гърците се скарат?

— Тогава Гея печели. Ще ти кажа само едно, Пърси Джаксън. Тази, която ще създаде най-много проблеми, е същата, която обичаш и която ме мрази.

— Анабет? — Пърси отново почувства как в гърдите му се надига ярост. — Никога не си я харесвала. Сега казваш, че проблемите ще дойдат от нея, но не я познаваш. Няма човек, на който да имам повече доверие.

— Ще видим, млади ми приятелю — усмихна се сухо богинята. — В Рим я очаква тежко предизвикателство. Дали ще се справи с него… не знам.

Пърси призова воден юмрук и удари с него по старицата. Когато вълната се отдръпна, нея я нямаше.

Реката се изплъзна от контрола на Пърси. Той потъна в тъмните й води.

На следващата сутрин Пърси, Хейзъл и Франк закусиха рано, след което тръгнаха към града, за да стигнат преди заседанието на сената. Като претор Пърси вече можеше да прави каквото и където си поискаше.

По пътя си тримата минаха край конюшните, в които спяха Тайсън и Госпожа О’Лиъри. Тайсън похъркваше, легнал на сламеник до еднорозите. На лицето му бе изписано спокойствие, все едно сънуваше понита. Госпожа О’Лиъри се бе завъртяла по гръб, скрила ушите си с лапи. А на покрива на конюшните Ела се бе свила в гнездо от стари римски свитъци, сложила глава под крилото си.

Когато стигнаха форума, седнаха до фонтаните и се загледаха в изгряващото слънце. Гражданите бяха заети да чистят конфетите, хартиените шапки и здравословните пастички от снощното празненство. Инженерите работеха върху нова арка в чест на победата над Полибот.

Хейзъл сподели, че е дочула нещо за евентуално празнуване на формален триумф — парад през града, последван от седмица на игри и празници. Но Пърси знаеше, че подобно празненство не може да се състои.

Нямаха време.

Разказа им за съня си с Юнона.

— Боговете са били активни снощи — намръщи се Хейзъл. — Покажи му, Франк.

Момчето бръкна в джоба на палтото си. Пърси реши, че може да извади обгореното дърво, но вместо това измъкна от джоба си тънка книжка с бележка, надраскана върху червена хартия.

— Бяха на възглавницата ми тази сутрин — обясни Франк и ги подаде на Пърси. — Все едно ме е посетила феята на зъбчетата.

Книгата бе „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ. Пърси никога не я бе чувал, но допускаше кой може да я е пратил на приятеля му. На бележката пишеше: „Добра работа, хлапе. Истинското оръжие на мъжа е умът му. Това бе любимата книга на майка ти. Добре ще е да я прочетеш. П.П. Надявам се твоят приятел Пърси вече да ме уважава повече.“

— Марс наистина е различен от Арес — отбеляза Пърси, връщайки книгата. — Не мисля, че Арес може да чете.

Франк прелисти книгата.

— Тук пише много за саможертвата и за цената на войната. Във Ванкувър Марс ми каза, че трябва да поставя дълга над собствения си живот. Иначе цялата война може да бъде изгубена. Смятах, че има предвид освобождението на Танатос, но сега вече не съм сигурен. Все още съм жив, което може да означава, че най-лошото тепърва предстои. — Той погледна нервно към Пърси.

Синът на Нептун изпита чувството, че Франк крие нещо от него. Замисли се дали Марс не е споменал нещо лошо за него. Но дори да беше така, Пърси не бе сигурен, че иска да знае.

Освен това Франк бе жертвал достатъчно. Беше видял как домът му изгаря. Бе изгубил майка си и баба си.