— Назад! — извика предупредително Франк.
Легионерите изпаднаха в паника. Хейзъл насочи Арион така, че успя да застане между лагерниците и изчадията. Франк смени формата си — превърна се в нещо малко и космато. Невестулка?! Пърси помисли, че приятелят му е полудял от тревога, но когато той нападна базилиските, те изпаднаха в паника и заотстъпваха безредно. Момчето ги подгони.
Полибот вдигна тризъбеца си и се затича към Пърси. Когато гигантът стигна померия, Пърси отскочи настрана като матадор и гигантът навлезе в границите на града.
— ТОВА Е! — разкрещя се отново Терминус. — ТОВА МИНА ВСЯКАКВИ ГРАНИЦИ!
Полибот се намръщи, очевидно объркан от това, че го ругае някаква статуя.
— Какво си ти, бе? — изръмжа той. — Я да млъкваш. — Гигантът събори статуята и тръгна към Пърси.
— СЕГА ВЕЧЕ СЪМ МНОГО ЯДОСАН! — изврещя Терминус, все едно го колят. — Започвам да те душа! Чувстваш ли това, гадино?! Това са ръцете ми около дебелия ти врат! Идвай тук, за да ти ударя една главичка…
— ОМРЪЗНА МИ ОТ КРЯСЪЦИТЕ ТИ! — Гигантът стъпи върху статуята и я счупи на три части: пиедестал, тяло и глава.
— КАК МОЖА?! — кресна главата на Терминус. — Пърси Джаксън, имаме сделка! Нека убием този гамен!
Гигантът се разсмя така гръмко, че не усети атаката на Пърси, докато не стана прекалено късно. Момчето скочи, стъпи на коляното му и заби Въртоп в една цепнатина на нагръдника на гиганта. Божественият бронз потъна до дръжката в гърдите му. Полибот се олюля назад, спъна се в пиедестала на Терминус и падна на земята.
Докато той се опитваше да се изправи и се мъчеше да извади меча от гърдите си, Пърси вдигна главата на статуята.
— Не можеш да спечелиш! — изпъшка гигантът. — Не можеш да ме победиш сам!
— Само дето не съм сам! — Пърси вдигна каменната глава пред лицето на чудовището. — Запознай се с моя приятел Терминус, бога на Границите.
Полибот осъзна твърде късно какво се случва. Пърси заби божествената глава право в носа на гиганта и той се разпадна на димяща купчина водорасли, змийска кожа и отровна тиня.
Пърси залитна назад напълно изтощен.
— Ха! — обади се главата на Терминус. — Това ще го научи да спазва правилата на Рим.
За миг настана пълна тишина. Над бойното поле се чуваше само пукането на няколко неизгасени пожара и истеричните писъци на бягащи чудовища.
Около Пърси стоеше кръг от изморени римляни и амазонки. Тайсън, Ела и Госпожа О’Лиъри също бяха там. Франк и Хейзъл му се усмихваха, изпълнени с гордост. Арион разсеяно дъвчеше един златен щит.
А после римляните започнаха да скандират.
— Пърси! Пърси!
Обкръжиха го. Преди да разбере какво стана, го вдигнаха на щит. А скандиранията се промениха:
— Претор! Претор!
Сред скандиращите бе и Рейна, която стисна ръката на Пърси и го поздрави за стореното. А после римляните го отнесоха отвъд границата на померия, внимателно избягвайки територията на Терминус, и го отведоха обратно у дома.
В лагер „Юпитер“.
За радост на Пърси, по време на Пирът на Фортуна не се завихри нито една фъртуна. Лагерниците, амазонките и ларите напълниха столовата, за да се насладят на изключително богата вечеря. Дори фавните бяха поканени, тъй като бяха превързали ранените след края на сражението. Нимфите на вятъра профучаваха през залата, носейки пица, бургери, пържоли, салати, китайска храна и буритос със светкавична скорост. Въпреки тежката битка всички бяха в добро настроение. Легионът не бе понесъл сериозни щети. Малцината лагерници, които бяха загинали, после се бяха върнали към живот, подобно на Гуен. Танатос вероятно се бе направил на ударен. А може би Плутон беше решил да прояви щедрост като към Хейзъл. Каквато и да бе причината обаче, възражения нямаше.
Шарените знамена на амазонките стояха редом с римските, а върнатият в лагера златен орел гордо се издигаше над масата на претора. Стените бяха украсени с корнукопии — вълшебни рогове на изобилието, които бълваха водопади от плодове, шоколад и току-що изпечени сладки.
Кохортите и амазонките се бяха пръснали и обикаляха свободно от диван на диван. Всеки сядаше, където му хареса. Този път никой не странеше от легионерите на петата кохорта, а Пърси смени мястото си толкова много пъти, че скоро забрави къде му е вечерята.
Не след дълго започнаха свалките и състезанията по канадска борба. За амазонките това май беше едно и също. По едно време Пърси бе хванат натясно от Кинзи — амазонката, която го бе обезоръжила в Сиатъл, и трябваше да обяснява, че вече си има гадже. Кинзи за щастие прие това леко. Тя му разказа какво бе станало в Сиатъл. Хила победила Отрера в два последователни дуела до смърт и амазонките вече я наричали Хила, Убиващата Два Пъти.
Читать дальше