Рик Риърдън - Синът на Нептун

Тогава Рейна забеляза как петата кохорта идва на помощ и носи орела. Беше толкова смаяна, че гигантът едва не я събори на земята, но Сципио избегна удара му. Рейна срещна погледа на Пърси и се усмихна широко:

— Римляни! — екна гласът й над бойното поле. — Сберете се под орела!

Герои и чудовища се обърнаха и ахнаха, когато видяха Пърси, яхнал адската си хрътка.

— Какво е това? — попита Полибот. — Какво става?

Пърси почувства прилив на сила от символа на легиона. Той надигна орела и изкрещя:

— Дванайсети легион Фулмината!

Гръм разтърси долината. Орелът блесна в ослепителна светлина и хиляди светкавици изригнаха от крилете му като клони от короната на огромно дърво. Те се спуснаха към най-близките чудовища и пропуснаха римските легионери.

Когато мълниите угаснаха, първата и втората кохорта бяха изправени срещу един изненадан гигант и няколкостотин купчинки пепел. Централната редица на врага вече не съществуваше.

Изражението на Октавиан бе безценно. Той погледна Пърси смаян, а после по физиономията му се изписа ярост. След това, когато собствените му войници започнаха да викат одобрително, нямаше избор, освен да се присъедини към скандиранията: „Рим! Рим!“.

Гигантът Полибот отстъпи назад, внезапно почувствал несигурност. Пърси обаче знаеше, че битката далеч не е свършила. Четвъртата кохорта все още бе обкръжена от циклопи. Дори слонът Ханибал се затрудняваше срещу толкова много чудовища. Черната му кевларена броня бе начупена така зле, че от надписа „слон“ бе останало само „он“.

Ветераните и ларите на източния фронт бяха принудени да отстъпят към града. Обсадната кула на чудовищата продължаваше да бълва зелени огнени топки към улиците. Горгоните се бяха справили с гигантските орли и сега летяха необезпокоявани към оцелелите кентаври и земеродни в опит да ги окуражат.

— Не отстъпвайте — зави Стейно — и ще получите безплатни подаръци!

Полибот изръмжа и тръсна глава. Дузина базилиски паднаха на земята, отравяйки тревата с докосването си.

— Мислиш ли, че това променя нещо, Пърси Джаксън! Аз съм неунищожим! Ела ми, сине на Нептун. Ще те прекърша като вейка!

Пърси слезе от кучето и подаде орела на Дакота.

— Ти си старшият центурион на кохортата. Погрижи се за това.

Дакота премигна, след това изпъна гордо рамене. Изхвърли безалкохолното си и взе орела.

— За мен е чест.

— Франк, Хейзъл, Тайсън — каза Пърси. — Помогнете на четвъртата кохорта. Гигантът е мой.

Той вдигна Въртоп, но преди да успее да нападне, по северните хълмове проехтяха бойни рогове. Още една армия се появи на могилата — стотици воини в сивочерни камуфлажни дрехи, въоръжени с копия и щитове. Сред тях имаше дузина бойни мотокари, а заострените им зъбци блестяха на светлината на залеза. В арбалетите им бяха заредени огнени стрели.

— Амазонки — отбеляза Франк. — Страхотно.

— Виждате ли? — изсмя се Полибот. — Подкрепленията ни пристигнаха. Рим ще рухне днес!

Амазонките наведоха копия и се спуснаха по хълма, следвани от ужасните си мотокари. Армията на гиганта зарева одобрително, докато жените воини не смениха рязко посоката на атаката си и не нападнаха източния фланг на чудовищата.

— Напред, амазонки! — На най-големия мотокар стоеше момиче, което напомняше на по-възрастна Рейна. Беше облечена с черни доспехи, а на кръста й блестеше златен пояс.

— Царица Хила! — възкликна Хейзъл. — Тя е жива!

— Помогнете на сестра ми! — извика царицата на амазонките. — Унищожете чудовищата!

— Унищожете! — повториха воините й. И техният вик отекна из долината.

Рейна насочи пегаса си към Пърси. Очите й блестяха, а изражението й бе красноречиво: „Бих те прегърнала тук и сега“.

Тя извика:

— Римляни! В атака!

На бойното поле настана пълен хаос. Римляните и амазонките затвориха капана около враговете си като същински Порти на Смъртта.

Но Пърси имаше една-единствена цел. Той посочи гиганта.

— Ти и аз. До смърт.

Срещнаха се на акведукта, който някакси бе оцелял по време на битката. Полибот поправи тази грешка. Тризъбецът му размаза най-близката тухлена арка и отприщи малък водопад.

— Да те видим тогава, сине на Нептун — подигра го Полибот. — Подчинява ли ти се водата? Лекува ли те? Аз съм роден да се справя с Нептун.

Гигантът потопи ръката си във водата. Течението мина през пръстите му и течността позеленя. Той я метна към Пърси, който инстинктивно я блокира с волята си. Капките опръскаха земята пред него. Тревата се сгърчи и започна да пуши с неприятно съскане.