Рик Риърдън - Синът на Нептун

Подсвирна с все сили — изсвирване като за такси в Ню Йорк, което щеше да се чуе от Таймс Скуеър до Сентрал Парк.

От близките дървета се появиха две сенки. Огромна тъмна фигура изскочи от нищото — мастиф с размерите на джип, яхнат от циклоп и харпия.

— Адска хрътка! — отстъпи назад Франк.

— Всичко е наред! — ухили се Пърси. — Това са приятели.

— Братко! — Тайсън скочи на земята и се затича към Пърси.

Младежът се опита да се подготви за това, което предстоеше, но без ефект. Тайсън се удари в него и го сграбчи в задушаваща мечешка прегръдка. За няколко мига Пърси можеше да вижда само ризата на циклопа и много черни петна. След това Тайсън го пусна и започна да се смее от радост, докато оглеждаше Пърси с единственото си кафяво око.

— Ти си жив! — каза той. — Радвам се, че си жив!

Харпията кацна на земята и започна да чисти перата си.

— Ела намери куче — обяви тя, — голямо куче. И циклоп.

Но защо се бе изчервила? Преди Пърси да може да си отговори на този въпрос, черният мастиф го събори на земята и започна да лае толкова силно, че дори Арион отстъпи назад.

— Хей, Госпожо О’Лиъри! — каза Пърси. — Да, момичето ми. И аз те обичам. Добро кученце!

— Ти имаш адска хрътка на име Госпожа О’Лиъри? — изписука Хейзъл.

— Дълга история. — Пърси успя да се изправи на крака и започна да се чисти от кучешката слюнка. — Можеш да питаш брат си за нея… — Той млъкна, когато видя изражението на Хейзъл. Беше забравил, че Нико ди Анджело е пленен.

Хейзъл му бе предала думите на Танатос относно Портите на Смъртта и търсенето им, което трябвало да започне от Рим. Пърси бе нетърпелив да намери Нико, за да може да му извие врата, задето се бе правил, че не го познава в лагера. Освен това той бе брат на Хейзъл и спасяването му бе важно, но трябваше да остане за по-късно.

— Извинявай — каза той, — но да, това е кучето ми, Госпожа О’Лиъри. Тайсън, запознай се с Франк и Хейзъл. Те са ми приятели.

Пърси се обърна към Ела, която броеше влакната по едно от перата си.

— Добре ли си? — попита я той. — Тревожехме се за теб.

— Ела не е силна — оплака се тя, — но циклопите са много силни. Тайсън намери Ела. Тайсън се погрижи за Ела.

Пърси повдигна вежди. Ела се бе изчервила.

— Тайсън — каза той, — ах, ти, стари свалячо!

Лицето на Тайсън придоби същия цвят, който имаха перата на Ела.

— А, не! — Той се приведе напред и прошепна така, че всичко да го чуят: — Тя е много хубава.

Франк се потупа по главата, сякаш се притесняваше, че нещо не е наред с ума му.

— Както и да е. В момента тече битка…

— Да — кимна Пърси. — Тайсън, къде е Анабет? Задава ли се някаква помощ?

Тайсън се намуси, а погледът на кафявото му око потъмня.

— Корабът не е готов. Лио казва утре, може би вдругиден. Тогава ще се появят.

— Два дни? Ние нямаме и две минути — въздъхна Пърси. — Добре, ето го плана.

Колкото се може по-бързо, той посочи кои са добрите и кои са лошите на бойното поле. Тайсън бе шокиран от това, че има зли циклопи и зли кентаври, които се бият на страната на гиганта.

— Трябва да бия хората понита?

— Само ги уплаши — посъветва го Пърси.

— Пърси? — Франк погледна нервно към Тайсън. — Не искам нашият приятел да бъде ранен. Тайсън умее ли да се бие?

— Дали умее да се бие? — усмихна се Пърси. — Франк, това е генерал Тайсън от армията на циклопите. И между другото, Тайсън, Франк е потомък на Посейдон.

— Братко! — Тайсън размаза Франк в прегръдката си.

Пърси едва сподави смеха си.

— По-скоро племенник, а ти си му пра-пра… оф, все тая. Да, брат ти е.

— Благодаря — сподавено каза Франк от фланелката на Тайсън, — но ако легионът го обърка с враг…

— Няма! — Хейзъл се затича до колесницата и извади най-големия римски шлем, който успя да намери, както и старо знаме, на което бяха изписани буквите SPQR.

— Сложи си ги, големи приятелю — каза тя на Тайсън. — Така всички ще разберат, че си от нашия отбор.

— Якооо — извика Тайсън, — аз съм от вашия отбор!

Шлемът му беше ужасно малък, а знамето постави на врата си — като лигавник.

— Става — каза Пърси. — Ела, стой тук и се пази.

— Да се пазя — повтори Ела. — Ела обича да се пази. Пази номера на банката. Ела отива с Тайсън.

— Моля? — попита Пърси. — Ох… както искаш. Както и да е. Но гледай да се пазиш.

— БАУ!

— Госпожо О’Лиъри — обърна се Пърси към адската хрътка, — искаш ли да потеглиш малко колесницата ни?

Те несъмнено бяха най-странното подкрепление в историята на римската армия. Хейзъл бе яхнала Арион. Жребецът бе починал достатъчно, за да издържи теглото на едно момиче, движейки се с нормална конска скорост, макар да не спираше да ругае уморените си копита по пътя надолу.