Рик Риърдън - Синът на Нептун

Когато се затичаха към него, Пърси каза само:

— Хей! — все едно ги чакаше, за да отидат да хапнат или да се разходят.

— Ти си жив! — изуми се Франк.

— За падането ли говориш? — намръщи се Пърси. — Нищо особено. Падал съм от два пъти по-високо, от арката в Сейнт Луис 31 31 Тя е висока 192 метра и е част от мемориала „Джеферсън“ в Сейнт Луис, Мисури. — Бел.ред. .

— Моля? — попита Хейзъл.

— Няма значение. Важното е, че не се удавих.

— Явно пророчеството е било неточно — ухили се Хейзъл. — Вероятно е гласяло: „Синът на Нептун ще удави цяла армия призраци в ледовете“.

Пърси сви рамене. Все още гледаше Франк кисело.

— Трябва да си поговорим с теб, Занг. Можеш да се превръщаш в орел и мечка?

— И слон — добави гордо Хейзъл.

— И слон — поклати глава Пърси. — Това ли е семейната дарба? Можеш да променяш формата си?

Франк пристъпи от крак на крак.

— Ами… да. Моят предтеча, аргонавтът Периклимен, можел да го прави. От него съм го наследил.

— А той го е наследил от Посейдон — каза Пърси, — което изобщо не е честно. Аз не мога да се превръщам в животни.

— Не било честно? — зяпна го Франк. — Ти можеш да дишаш под вода, да взривяваш глетчери и да призоваваш урагани! И не е честно, че аз мога да се превръщам в слон?

Пърси се замисли.

— Е, май имаш известно право. Но следващия път, когато ти кажа, че си едно животно…

— Просто млъкни — прекъсна го Франк, — моля те.

Пърси се ухили.

— Ако сте приключили с остроумията — обади се Хейзъл, — можем да тръгваме. Лагер „Юпитер“ е под обсада. Златният орел ще им помогне.

Пърси кимна.

— Има обаче още нещо. Хейзъл, на дъното на залива има поне тон оръжия от имперско злато, а също и брони и много удобна каляска. Мисля, че могат да помогнат в битката.

Търсенето им отне много — прекалено много — време, но знаеха, че тези оръжия могат да предрешат битката, ако успееха да ги отнесат в лагера навреме. Хейзъл използва уменията си, за да вдигне някои от предметите от дъното на морето. Пърси се гмурна и извади други. Дори Франк помогна, като се превърна в тюлен. Това му се стори яко, макар че според Пърси дъхът му вонял на риба.

С общи усилия тримата успяха да извадят и колесницата. Накрая успяха да отнесат всичко на брега и да го оставят на черния пясък в основата на глетчера. Не можаха да поберат всичко в колесницата, но използваха въжето на Франк, за да привържат повечето от златните оръжия и най-хубавите доспехи.

— Прилича на шейната на Дядо Коледа — отбеляза Франк. — Дали Арион ще може да тегли толкова тежък товар?

Арион изпръхтя.

— Хейзъл — обади се Пърси, — определено ще измия устата на коня ти със сапун. Като изключим ругатните, каза, че можел да тегли колесницата, но имал нужда от храна.

Хейзъл вдигна един пугио — стар римски кинжал. Той бе нащърбен и затъпял, така че нямаше да върши добра работа в битка, но бе направен от имперско злато.

— Ето, Арион — каза тя, — качествено гориво.

Конят захапа кинжала със зъби и го сдъвка като ябълка. Франк се закле наум никога да не приближава ръката си до устата му.

— Не че се съмнявам в силите на Арион — започна той внимателно, — но се притеснявам за колесницата. Последната…

— Колелетата на тази са от имперско злато — прекъсна го Пърси, — ще издържи.

— А ако не издържи — добави весело Хейзъл, — пътуването ще е кратко. Но наистина нямаме време. Хайде!

Франк и Пърси се качиха на колесницата, а Хейзъл се метна на гърба на Арион.

— Дий! — извика му тя.

Звукът от преминаването на коня към свръхзвукова скорост отекна из залива. Арион препусна на юг, теглейки колесницата. Стъпките му предизвикваха лавини по планините, през които минаваха.

Четири часа.

Толкова време трябваше на най-бързия кон в света, за да стигне от Аляска до залива на Сан Франциско, препускайки по вълните на северозападното крайбрежие.

Толкова време отне и на Пърси, за да възстанови напълно паметта си. Процесът бе започнал в Портланд, когато бе пил от кръвта на горгоната, но след това спомените за миналия му живот бяха влудящаво мътни. Сега, когато се бяха върнали в територията на боговете на Олимп, той си спомни всичко — войната с Кронос, шестнайсетия си рожден ден в лагера на нечистокръвните, своя учител, кентавъра Хирон, най-добрия си приятел Гроувър, брат си Тайсън и, разбира се, най-вече Анабет. Нея и последните два месеца луда любов, преди… той да бе отвлечен с трясък от извънземното, наречено Хера. Или Юнона. Нямаше голямо значение.