Рик Риърдън - Синът на Нептун

— Ще видим — каза Франк и усети прилив на сила в ръцете и краката си. — Хейзъл, скачай обратно на коня!

Гигантът се спусна към него и Франк се затича да го посрещне. Спомни си мечката, която бе видял като дете. Докато бягаше, тялото му стана по-тежко и по-здраво. Блъсна се в гиганта във вида на огромна мечка гризли — звяр, тежащ повече от четиристотин килограма. Беше малък до Алкионей, но се удари в гиганта с такава сила, че той се просна върху една заледена наблюдателна кула и тя падна отгоре му.

Франк замахна към главата на чудовището. Ударът на лапата му имаше мощта на моторна резачка, придържана от борец тежка категория. Франк заудря лицето на гиганта така, че металните му черти започнаха да се вдлъбват.

— Ъъх — простена замаян Алкионей.

Франк се върна към човешкия си вид. Раницата му още бе с него. Той извади въжето, което бе купил в Сюърд, бързо направи примка и я върза около драконовия крак на гиганта.

— Хейзъл, бързо! — Той й хвърли другия край на въжето. — Имам идея, но трябва да…

— Ъъъ… убия… ще те… — промърмори Алкионей.

Франк пристъпи до главата на гиганта, взе най-близкия тежък предмет, който можа да намери (един щит на легионер) и го заби право в носа му.

— Ъъъх — изпъшка чудовището.

Франк погледна към Хейзъл.

— Дали Арион ще може да изтегли този тип надалеч?

— Ти беше птица — зяпаше го Хейзъл, — после мечка. И…

— После ще ти обясня — каза Франк. — Трябва да отнесем тоя възможно най-далеч.

— А Пърси? — попита Хейзъл.

Франк прокле. Как бе могъл да забрави за него?

От руините, до които се намираше, видя Пърси в гръб. Синът на Нептун бе на края на глетчера. Вихрушката я нямаше. Той държеше Въртоп в едната си ръка и златния орел на легиона в другата. Цялата армия призраци пристъпваше към него с извадени оръжия.

— Пърси! — извика Франк.

Момчето го погледна. Видя падналия гигант и разбра ситуацията мигновено. Извика нещо, което не се чу ясно от вятъра, но вероятно бе: „Вървете!“.

Сетне заби Въртоп в леда под себе си. Глетчерът се разтърси. Духовете паднаха на колене. От залива зад Пърси се надигна огромна вълна, по-голяма от самия глетчер. От процепите в леда изригнаха водни струи.

Когато вълната удари, половината лагер се срина. Краят на глетчера се отчупи и падна в бездната, отнасяйки сградите, духовете и Пърси Джаксън на морското дъно.

Франк бе така зашеметен, че Хейзъл трябваше да извика няколко пъти името му, преди той да осъзнае, че Алкионей се надига отново.

Той заудря гиганта по носа с римския щит, докато Алкионей не захъхри. В същото време глетчерът продължаваше да се руши, а ръбът му приближаваше все повече и повече.

Танатос долетя до тях, носен от черните си криле. На лицето му бе изписано блаженство.

— О, да — каза той, изпълнен със задоволство. — Потъват ли душичките, потъват право към Подземното царство. Но вие, приятели, трябва да побързате, за да не се наложи да прибера и вас.

— Но Пърси… — Франк едвам се насили да произнесе името му. — Той…

— Рано е да се каже. А този — погледна с неприязън към Алкионей Танатос — никога не ще успеете да го убиете тук. Знаете ли какво трябва да направите?

— Мисля, че да — кимна Франк замаян.

— Тогава работата ми тук е свършена.

Франк и Хейзъл се спогледаха нервно.

— Ъъ — заекна Хейзъл, — искаш да кажеш, че няма да…

— Да взема живота ти? — довърши Танатос. — Ами, нека проверим… — Смъртта извади черен айпад от нищото, след което потупа по екрана няколко пъти.

Франк се надяваше богът да не използва устройството за прибиране на души.

— Няма те в списъка — обяви Танатос. — Плутон обикновено ми дава изрични заповеди за души, избягали от отвъдното. Но за теб нямам разпореждане. Може би мисли, че животът ти не е приключил, а може би е направил пропуск. Ако искате, мога да му звънна…

— Не! — бързо извика Хейзъл. — Всичко е наред!

— Сигурна ли си? — попита Смъртта. — Мога да направя видеоконференция. Тук някъде му имам скайпа…

— Не, наистина няма нужда! — Хейзъл се чувстваше така, сякаш няколко тона тревога се бяха свлекли от плещите й. — Много ти благодаря!

— Ъъъх — простена Алкионей.

Франк отново го удари по главата.

Смъртта вдигна очи от своя айпад.

— А що се отнася до теб, Франк Занг, твоето време също не е дошло. Остава ти малко гориво. Но не мислете, че ви правя услуга. Пак ще се видим, и то при не толкова приятни обстоятелства.

Глетчерът продължаваше да се руши, а краят му вече бе на по-малко от шест метра от тях. Франк знаеше, че трябва да бягат, но имаше още един въпрос.