Рик Риърдън - Синът на Нептун

Чу гласа на майка си: „Можеш да бъдеш всичко“.

Накрая видя и строгото лице на баба си — с кожа, тънка като хартия, и бяла коса, отпусната на възглавницата. „Но да, Фай Занг, майка ти не се опитваше просто да ти вдигне самочувствието. Каза ти самата истина.“

Спомни си мечката гризли, която майка му бе срещнала в края на гората.

Сети се и за огромната черна птица, която кръжеше над изгорялата семейна къща.

Третата верига се строши. Франк доближи горящото дърво до последната. Болки пронизваха цялото му тяло, а пред погледа му се бяха появили жълти петна.

Видя Пърси в края на „Вия Принципалис“. Удържаше цяла армия духове. Беше съборил колесницата и унищожил няколко сгради, но всеки път, когато отхвърлеше група духове с урагана си, призраците просто се изправяха и нападаха отново. Всеки път, щом посечеше някой с меча си, духът се възстановяваше незабавно. Пърси бе отстъпил колкото можеше. Зад него бяха само страничната врата на лагера и — на шест метра зад нея — краят на глетчера.

Що се отнася до Хейзъл и Алкионей — те вече бяха успели да унищожат повечето казарми. Сега се бореха сред руините на главната порта. Арион играеше опасна игра на гоненица, обикаляйки гиганта, докато Алкионей замахваше към тях с жезъла си, събаряйки цели стени и отваряйки огромни процепи в леда. Скоростта на Арион бе единственото, което опазваше него и Хейзъл живи.

Най-сетне последната верига на Смъртта се счупи. С отчаян писък Франк пусна горящото дърво в една снежна пряспа и угаси пламъка. Болката утихна. Все още бе жив. Но когато извади дървото от снега, видя, че от него е останала отломка, по-малка и от вафла.

Танатос протегна ръце.

— Най-после свободен — отбеляза доволно.

— Страхотно — премигна Франк, за да се съвземе, — тогава направи нещо.

Танатос му се усмихна спокойно.

— Да направя нещо? Дадено. Ще гледам. И който загине в битката, ще умре завинаги.

— Благодаря — промърмори Франк, прибирайки дървото в палтото си. — Това е голяма помощ.

— Няма проблем — кимна Танатос.

— Пърси! — извика Франк. — Вече могат да умират!

Пърси му кимна в отговор, но изглеждаше изтощен. Вихрушката му се въртеше по-бавно. Ударите му ставаха по-тромави. Армията духове го бе обкръжила и го принуждаваше да отстъпва към ъгъла на глетчера.

Франк извади лъка си, за да помогне. След това го свали. Обикновените стрели от ловния магазин в Сюърд нямаше да помогнат. Франк трябваше да използва дарбата си.

Стори му се, че най-после разбира силите си. Това, че бе видял как дървото гори, че бе вдишал пушека на собствения си живот, го бе изпълнило с неестествена увереност.

„Честно ли е, че животът ти ще изтлее — толкова ярък, но така кратък?“ — бе попитал Смъртта.

— Нищо на тоя свят не е честно — каза си Франк, — но ако ще изгарям, нека поне да е ярко.

Той направи крачка към Пърси.

И тогава от другия край на лагера Хейзъл извика от болка. Арион изцвили, когато гигантът успя да го улучи. Жезълът на Алкионей повали жребеца и ездача му на леда. Те се стовариха върху леда и удариха в укрепленията.

— Хейзъл! — Франк погледна към Пърси. Ех, да можеше да призове Сивия!

— Помогни й! — извика Пърси, вдигайки златния орел. — Държа ситуацията под контрол!

Пърси изобщо не държеше ситуацията под контрол и Франк го разбираше прекрасно. Синът на Посейдон всеки миг щеше да бъде сразен.

Но Франк се затича да помогне на Хейзъл.

Тя бе наполовина погребана от камара заснежени тухли. Арион стоеше над нея и се мъчеше да я защити, изправил се на задните си крака и вдигнал предните си копита към гиганта.

Но Алкионей само се засмя.

— Хей, малкото пони? Я какво си ми игриво! — Той надигна ледения си жезъл.

Франк бе твърде далеч. Не можеше да помогне… Но тогава си представи как полита напред и краката му се отделят от земята.

„Можеш да бъдеш всичко.“

Спомни си белоглавите орли, които бяха видели от влака. Тялото му се смали и стана по-леко. Ръцете му се разпериха в мощни криле, а погледът му стана хиляда пъти по-остър. Той полетя към небето и се спусна с извадени нокти към гиганта, раздирайки лицето и очите му.

Алкионей изпищя от болка. Той се олюля назад, докато Франк се приземи пред Хейзъл и върна човешкия си вид.

— Франк — Хейзъл го зяпна невярващо, отърсвайки снега от косата си, — как… какво…?!

— Глупак! — изкрещя Алкионей. Лицето му бе издрано и очите му се наляха с петрол вместо с кръв. Раните му вече се затваряха. — Аз не мога да бъда убит в родината си, Франк Занг! И благодарение на любимата ти Хейзъл новата ми родина е Аляска! Тук аз съм безсмъртен!