Рик Риърдън - Синът на Нептун

— Губим време — пристъпи напред Пърси.

Той замахна с меча си към оковите на Смъртта. Божественият бронз се заби в леда, но и залепна за него като в лепило. По острието на Въртоп пролази скреж. Пърси задърпа меча бясно, а Франк тръгна да му помага. Заедно двамата успяха да освободят Въртоп, малко преди скрежът да достигне ръцете им.

— Така няма да стане — рече Танатос, — а що се отнася до гиганта, той е близо. Тези сенки не са мои. Служат само нему.

Очите на бога огледаха преценяващо призрачните воини. Те се размърдаха неспокойно, сякаш усетили полъха на ледовит вятър.

— Как тогава да те измъкнем? — попита Хейзъл.

— Дъще на Плутон — обърна се Танатос към нея, — чедо на моя повелител, ти от всички хора на тоя свят не би трябвало да искаш свободата ми.

— Не мислиш ли, че съм наясно с това? — Очите на Хейзъл започнаха да парят, но й бе омръзнало да се страхува. От страх бе изгубила майка си преди седемдесет години. Защото бе реагирала твърде късно. Сега беше войник от римския легион. Нямаше да се провали отново. Нямаше да провали приятелите си.

— Чуй ме, господин Смърт! — Тя изтегли кавалерийския си меч, а Арион изцвили предизвикателно. — Не се върнах от Подземното царство и не изминах хиляди километри, за да чуя, че съм глупачка, задето искам да те освободя. Ако ми е писано да умра, така да бъде. Готова съм, ако трябва, да се изправя срещу цялата призрачна армия. Само ми кажи как да строша оковите ти.

Танатос се загледа в нея.

— Колко интересно. Разбираш, надявам се, че тези призраци някога са били герои като теб, тръгнали да вършат подвизи в името на Рим. Загинали, без мисиите им да се увенчаят с успех. Те също са били изпратени в Асфодел. Сега Гея им е обещала втори живот, стига да се бият за нея. Разбира се, ако ме освободиш и ги победиш, те ще се върнат в Подземното царство, където им е мястото. Заради измяната си към боговете обаче, ще бъдат осъдени на вечни мъчения. Те не са много различни от теб, Хейзъл Левеск. Сигурна ли си, че искаш да ме освободиш и да обречеш тези души на безкрайни страдания?

— Това не е честно! — стисна юмруци Франк. — Искаш ли да те освободим, или не?

— Честно? — усмихна се Смъртта. — Ще се учудиш, когато разбереш колко често чувам тази дума, Франк Занг, и колко безсмислена е тя. Честно ли е, че животът ти ще изтлее — толкова ярък, но така кратък? Честно ли беше, че отведох майка ти в отвъдното?

Франк се олюля, сякаш го бяха зашлевили.

— Не — довърши Смъртта тъжно, — не е честно. Но времето й бе дошло. Смъртта не е честна, герои. Ако ме освободите, аз ще сторя това, което съм длъжен да направя. А тези сенки ще се опитат да ви спрат.

— Значи ако те пуснем — обобщи Пърси, — ще бъдем нападнати от тълпа призрачни убийци със златни мечове. Хубаво. Кажи сега как да счупим веригите.

— Само огънят на живота може да стопи веригите на Смъртта — усмихна се злокобно Танатос.

— Хайде без гатанки, ако обичаш — отвърна Пърси.

— Не е гатанка — пое си дълбоко дъх Франк.

— Франк, недей — промълви едва Хейзъл. — Трябва да има и друг начин.

Над глетчера се разнесе гръмък смях и един гърлен глас рече:

— Приятели мои. Дълго чаках този момент.

На портите на лагера се бе появил Алкионей. Той бе по-огромен дори от гиганта Полибот, който бяха видели в Калифорния. Имаше метална кожа от чисто злато, доспехи, изковани от платина, и стоманен жезъл с размерите на тотем. Ръждивочервените драконови лапи, които имаше за крака, кънтяха по леда с всяка крачка на гиганта, докато той влизаше в лагера. По плитките на червената му коса блестяха скъпоценни камъни.

Хейзъл така и не го бе видяла завършен преди смъртта си, но го познаваше по-добре от собствените си родители. Тя го беше създала. Месеци наред бе търсила злато и скъпоценности в земята, с които да оформи това изчадие. Знаеше точно от какви диаманти е направено сърцето му. Познаваше нефта, който течеше по вените му вместо кръв.

Искаше да го унищожи, в живота си не бе искала нещо повече от това.

Гигантът приближи и се усмихна. Зъбите му бяха от чисто сребро.

— Хейзъл Левеск — каза той, — ти ми причини големи неприятности. Ако не беше ти, щях да се надигна още преди десетилетия. Този свят вече щеше да принадлежи на Гея. Но това вече няма значение.

Той разпери ръце към своята призрачна армия.

— Добре дошъл, Пърси Джаксън! Добре дошъл, Франк Занг! Аз съм Алкионей, проклятието, което тегне над Плутон, и новият господар на Смъртта! А това е новият ви легион!