Рик Риърдън - Синът на Нептун

— Докосването ми превръща водата в отрова — изръмжа Полибот. — Нека проверим какво ще направи с кръвта ти.

Той хвърли мрежата си към Пърси, но момчето се претърколи настрана и отклони водопада право към лицето на гиганта, така че да го заслепи. Той нападна и заби Въртоп в търбуха на чудовището, след което отскочи настрана и остави гиганта да вие от болка.

Ударът щеше да убие всяко друго същество, но Полибот само залитна и погледна към златния Икор — кръвта на безсмъртните, — който потече от раната.

Тя вече се затваряше.

— Добър опит, геройче — изсъска той, — но аз все пак ще те убия.

— Първо ще трябва да ме хванеш — отвърна Пърси.

После се обърна и побягна към града.

— Какво? — Гигантът не вярваше на очите си. — Бягаш ли, страхливецо! Остани и се бий!

Но Пърси нямаше никакво намерение да прави това. Знаеше, че не може да убие Полибот сам. Но имаше план.

Мина покрай Госпожа О’Лиъри, която го погледна любопитно, докато дъвчеше една горгона.

— Добре съм! — извика й Пърси, докато мина тичешком покрай нея, следван от гиганта, който му обещаваше бавна и ужасна смърт. Прескочи един горящ скорпион и се наведе, когато Ханибал захвърли някакъв циклоп на пътя му. С крайчеца на окото си видя как Тайсън скача върху шесторък земероден, превръщайки го в нещо, което напомняше гофрета. Ела пърхаше циклопа, отбягвайки стрелите, и даваше мъдри съвети:

— Удари го между краката. Там ги боли много!

БУМ!

— Това имах предвид, Тайсън. Видя ли, че са много чувствителни?

— Нуждае ли се Пърси от помощ? — извика Тайсън.

— Всичко е под контрол!

— УМРИИИИ! — изрева Полибот, който приближаваше момчето с гигантски крачки.

От разстояние Пърси видя също как Хейзъл и Арион препускат из бойното поле, посичайки кентаври и карпои. Един от духовете на зърното им обеща просо, но конят го стъпка на зрънчо. Царица Хила и Рейна се бяха обединили. Заедно мотокарът и пегасът разпръскваха призрачните воини. Франк се превърна в слон и започна да тъпче циклопите, а Дакота бе издигнал златния орел високо и обсипваше със светкавици всяко чудовище, което се осмелеше да нападне петата кохорта.

Всичко това бе страхотно, но Пърси имаше нужда от божествена помощ. Той се обърна назад и видя, че гигантът е буквално на една ръка разстояние. За да си спечели малко време, Пърси мина под една от колоните на акведукта. Гигантът замахна с тризъбеца си. Когато колоната падна, Пърси използва бликналата вода, за да събори няколко тона камъни върху главата на чудовището. Сетне се затича към границите на града.

— Терминус! — извика той.

Най-близката статуя на бога бе на около двайсетина метра. Каменните й очи се отвориха, когато видя как Пърси тича към нея.

— Неприемливо, напълно неприемливо! — извика божеството — сградите горят, а навън има нашественици! Изгони ги, Пърси Джаксън!

— Опитвам се — каза той, — но има един гигант, Полибот.

— Знам. Един момент! — внезапно Терминус затвори очи, сякаш се концентрираше. Един зелен снаряд мина над него и внезапно изчезна.

— Не мога да спра всички бомби — оплака се Терминус. — Защо не атакуват по-бавно като цивилизовани хора? Аз все пак съм само един бог.

— Помогни ми да убия гиганта — каза Пърси — и всичко това ще свърши. Заедно герой и бог могат да убият гигант.

— Аз пазя границите — тросна се Терминус, — не се занимавам с гиганти. Не ми плащат достатъчно за това.

— Хайде бе, Терминус! — Пърси пристъпи към него и богът се разкрещя.

— Спри на място, млади човече! Не може да се внасят оръжия зад померия!

— Атакуват ни! — възрази Пърси.

— Пет пари не давам. Правилата са си правила. Когато правилата не се спазват, ставам много, ама много ядосан.

— На това разчитам — усмихна се Пърси и побягна обратно към гиганта. — Хей, грознико!

— Гррррр! — Полибот изскочи от руините на акведукта. От него все още капеше вода, а в краката му се бе образувало димящо тресавище. — Ще умреш… бавно — обеща гигантът и надигна тризъбеца си, който вече бе покрит със зеленикава отрова.

Около тях битката бе приключила. Последните чудовища се разпаднаха, а приятелите на Пърси се събраха, оформяйки кръг около опонента му.

— Ще те пленя, Пърси Джаксън — изсъска Полибот, — ще те изтезавам в дълбините на морето. Всеки ден водата ще те лекува и всеки ден смъртта ти ще приближава.

— Звучи много яко — отговори Пърси, — но предпочитам просто да те убия.

Полибот изрева гневно и поклати глава. Нови базилиски полетяха от косата му.