Рик Риърдън - Синът на Нептун

— След втората си загуба Отрера остана мъртва — обясни Кинзи, пърхайки с мигли. — Благодарни сме ти за това. Ако някога имаш нужда от ново гадже… как да ти кажа. Оранжевите дрехи и металната яка ще ти стоят страхотно.

Пърси не можа да прецени дали тя се шегува, или говори сериозно, затова любезно й благодари и седна на друго място.

След като всички се нахраниха и наоколо спряха да летят чинии, Рейна изнесе кратка реч. Тя поздрави амазонките и официално благодари за помощта им. След това прегърна сестра си. Всички ръкопляскаха.

След малко Рейна вдигна ръце, за да въдвори ред.

— Отношенията между мен и сестра ми невинаги са били идеални…

— Меко казано — засмя се Хила.

— Тя се присъедини към амазонките — продължи Рейна, — а аз към лагер „Юпитер“. Но като гледам тази стая, мисля, че всички направихме добър избор. Странно е, че съдбите ни отново се преплетоха, благодарение на героя, издигнат за претор на бойното поле — Пърси Джаксън.

Избухнаха още аплодисменти. Сестрите вдигнаха чашите си към Пърси и го подканиха да изнесе реч. Той не знаеше какво да каже. Заяви, че не е най-добрият избор за претор, но лагерниците заглушиха тези думи с аплодисменти. Рейна свали табелката с надпис пробацио от гердана му. Октавиан го погледна кисело, а след това се усмихна топло на тълпата, сякаш идеята за всичко това е била негова. Той изкорми едно плюшено мече и изрече положителни предсказания за идващата година:

— Фортуна ще ни благослови! — След това постави ръката си върху тази на Пърси и изкрещя: — Пърси Джаксън, син на Нептун, първа година на служба!

На ръката на Пърси се образуваха римски символи — тризъбец, буквите SPQR и една линия. Усещането бе, сякаш някой го дамгосва с нажежено желязо, но той сподави вика си.

Октавиан го прегърна и прошепна:

— Надявам се да те е заболяло.

Рейна му връчи медал с формата на орел и ален плащ, символи на претора.

— Заслужи си ги, Пърси.

Царица Хила го потупа по гърба.

— А аз реших да не те убивам.

— Много мило — отвърна Пърси.

Той отново мина през цялата столова, тъй като всички лагерници искаха да го видят на масата си. Ларът Вителий го следваше, препъвайки се в призрачната си червена роба и току намествайки меча си. Той твърдеше, че не е изненадан от успехите на Пърси.

— Аз настоях той да се присъедини към петата кохорта — гордо заяви призракът. — Забелязах таланта му от самото начало!

Фавнът Дон се появи с шапка на медицинска сестра и сладкиши във всяка ръка.

— Човек, браво! Справи се страхотно! Некви дребни да имаш?

Цялото това внимание смущаваше Пърси, но той бе щастлив да види колко добре се държат лагерниците с Франк и Хейзъл. Наричаха ги спасители на Рим, а те го заслужаваха. Заговори се дори за това прапрадядото на Франк, Шен Лун, да бъде включен в списъка на почетните легионери. Явно вече не смятаха, че той е причинил земетресението от 1906 година.

Пърси седна до Тайсън и Ела, които бяха почетни гости, на масата на Дакота. Тайсън омиташе сандвичите си с фъстъчено масло толкова бързо, колкото нимфите му ги носеха. Ела кацна на рамото му, долитайки от края на дивана, и започна стръвно да напада канелените ролца.

— Полезни са за харпиите — поясни тя, — а двайсет и четвърти юни е хубав ден. Рожденият ден на Рой Дисни, Пирът на Фортуна и Денят на независимостта за Занзибар. И Тайсън.

Тя погледна към циклопа, който се изчерви и сведе очи.

След вечеря целият легион прекара нощта навън. Пърси и приятелите му слязоха в града, който не бе напълно възстановен след битката, но пожарите бяха угаснали, боклуците — пометени, а гражданите — решени да празнуват.

На померия статуята на Терминус се бе сдобила с хартиена шапка.

— Добре дошъл, преторе! — поздрави той. — Ако ти трябва помощ, за да смачкаш фасона на някой друг гигант, само кажи.

— Благодаря, Терминус — кимна Пърси, — ще го имам предвид.

— Хубаво. Но отляво плащът ти на претор е свален със сантиметър повече, отколкото трябва. Ето, оправи го. Браво. Къде ми е асистентът? Джулия!

Малкото момиченце изскочи иззад пиедестала. Тази нощ носеше зелена рокля, но косата й отново бе вързана на опашка. Когато се усмихна, Пърси видя, че предните й зъби са започнали да растат. Тя вдигна кутия, пълна с празнични хартиени шапки. Пърси се опита любезно да откаже, но Джулия го погледна с големите си топли очи.

— Е, добре — въздъхна той, — ще взема синята коронка.

После малката предложи на Хейзъл златиста пиратска шапка.