Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Не знаех, че позволявате мундани да се бият редом с вас — каза Теса на Уил, когато излязоха от оръжейната. — Томас слуга ли е, или…

— Почти целия си живот Томас е прекарал в Института — отговори Уил, като поведе Теса през един рязък завой на коридора. — Има семейства, които имат Зрението във вените си, семейства, които винаги са служили на ловците на сенки. Родителите на Томас служиха в Института на родителите на Шарлот, и днес Томас служи на Шарлот и Хенри. А децата му ще служат на техните. Томас прави всичко — кара каретата ни, грижи се за конете Балиос и Ксантос, помага с оръжията. Останалата работа я вършат Софи и Агата, макар Томас често да им помага. Подозирам, че е хлътнал по Софи и не иска тя да се претоварва.

Теса бе доволна да чуе това. Чувстваше се ужасно, задето бе реагирала така при вида на белега на Софи, и това, че прислужницата си има някой, който да я харесва — при това красавец — смекчи угризенията на съвестта й.

— Може би е влюбен в Агата — вметна Теса.

— А, дано не. Аз самият смятам да се омъжа за нея. Може и да е на хиляда години, но прави несравними сладкиши с мармалад. Красотата повяхва, ала готвенето — не.

Той спря пред една голяма дъбова врата, с дебели месингови панти.

— Стигнахме — каза и вратата се отвори при докосването му.

Стаята, в която влязоха, бе по-голяма от балната, която бе видяла преди това. Бе по-скоро дълга, отколкото широка, с правоъгълни дъбови маси в средата, простиращи се до далечна стена, на която бе нарисуван ангел. Всяка маса бе осветена от стъклена лампа, от която мъждукаше бяла светлина. На половината височина на стените имаше вътрешна галерия с дървени перила около нея. Можеше да се стигне до нея чрез вити стълби в двата края на стаята. Между тях имаше множество редици с лавици за книги, които бяха поставени на разстояние една от други, като стражи, оформящи ниши от двете страни на стаята. В галерията също имаше лавици, ала книгите в тях бяха скрити от ръждиви метални паравани, всеки от които бе щампован с четири букви „С“. Огромни прозорци от зацапано стъкло гледаха навън, а помежду им имаше изтъркани каменни пейки, поставени на равни разстояния между лавиците.

Огромен том бе поставен на стойка. Стоеше отворен и страниците му сякаш приканваха гостите да го прочетат. Теса го приближи, като сметна, че е речник, но откри, че страниците са изписани с неразбираеми, искрящи букви, и пълни с непознати за нея карти.

— Това е голямата библиотека — каза Уил, — всеки Институт си има библиотека, но тази е най-голямата от всички, поне на Запад.

Той се облегна на вратата, кръстосал ръце пред гърдите си.

— Нали ви обещах още книги?

Теса бе толкова изненадана, че той си спомня какво й е обещал, че няколко секунди не можа да се съвземе.

— Но тези книги са зад решетки! — възрази тя. — Като в книжен затвор!

— Някои от книгите хапят — ухили се Уил, — трябва да бъдем внимателни.

— Човек винаги трябва да внимава с книгите — каза Теса, — и това, което те съдържат. Думите имат силата да ни променят.

— Не съм сигурен, че някога книга ме е променяла — каза Уил. — Е, има един том, който съдържа заклинание, позволяващо на човек да се превърне в стадо овце…

— Само много простите хора отказват да се влияят от литературата и поезията — отвърна Теса, решена да не го оставя да смени темата на разговора.

— Защо обаче човек би искал да се превърне в стадо овце вече е друг въпрос — завърши Уил. — Има ли нещо, което ви се чете от книгите тук, госпожице Грей, или не? Само кажете и ще се опитам да я освободя заради вас от затвора.

— Дали библиотеката има „Големият, широк свят“ 19 19 Роман от Сюзън Уорнър, написан през 1850 година. Счита се за първия американски бестселър. — Бел.прев. ? Или „Малки жени“?

— За пръв път чувам тези книги — каза Уил. — Нямаме много романи.

— Е, аз пък искам романи — каза Теса, — или поезия. Книги за четене, не затова как да се превръщаш в добитък.

Очите на Уил светнаха.

— Мисля, че някъде имаме екземпляр на „Алиса в страната на чудесата“.

Теса сбърчи нос.

— Е, тя е за много малки деца. Никога не съм я харесвала особено. В нея има пълни глупости.

Уил я погледна с дълбоките си сини очи.

— Понякога в глупостите има мъдрост, но трябва да я потърсиш.

Теса обаче вече бе видяла позната книга на една от лавиците и отиде до нея, сякаш за да поздрави стар приятел.

— Оливър Туист! — възкликна. — Имате ли други книги на господин Дикенс? — тя плесна с ръце. — „Повест за два града“, например?