Касандра Клеър: Принц с часовников механизъм

— Ти си добър приятел — възкликна тя. И когато за нейно учудване той не й отвърна нищо, добави: — Или поне предполагам, че сме добри приятели. И ти мислиш така, нали Джем?

Той се обърна и я погледна, но преди да отговори, един гробовен глас се обади от мрака:

Една тъмна сянка пристъпи към тях от пътеката между два паметника. И докато Теса премигваше изненадано, Джем произнесе с весело примирение:

— Уил. Все пак реши да ни удостоиш с присъствието си.

— Никога не съм казвал, че няма да дойда.

Уил пристъпи напред и светлината от розетните прозорци падна върху него, озарявайки лицето му. Дори и сега, Теса не можеше да погледне към него, без нещо да се свие в гърдите й, без сърцето й болезнено да се преобърне. Тъмна коса, сини очи, изящни скули, гъсти тъмни мигли, сочни устни — би могъл да бъде красив, ако не бе толкова висок и мускулест. Беше държала ръцете му в своите. Знаеше какво е усещането — желязо, опаковано в яки мускули; неговите ръце, обхванали тила й, слаби и гъвкави, но груби и мазолести…

Опита се да се откъсне от спомените. Спомените не бяха помогнали на никого, не и когато този някой знаеше истината в настоящето. Уил бе прекрасен, но не бе неин; не бе ничий. Нещо в него се бе счупило и през цепнатината изтичаше сляпа жестокост, потребност да наранява и да отблъсква.

— Закъсняваш за заседанието на Съвета — добросърдечно отбеляза Джем. Бе единственият, който сякаш бе недосегаем за пакостливата злонамереност на Уил.

— Трябваше да изпълня едно поръчение — отвърна Уил. Отблизо Теса можеше да види, че изглежда изморен. Около очите му имаше червени кръгове, а сенките под тях бяха почти виолетови. Дрехите му бяха измачкани, сякаш бе спал с тях, а косата му се нуждаеше от подстригване. Но всичко това не те засяга ни най-малко , си каза тя твърдо и отмести поглед от меките тъмни вълни, които се виеха около ушите и тила му. Няма никакво значение какво мислиш за това как изглежда или как е решил да прекара времето си. Достатъчно ясно ти даде да разбереш това. — Но и ти не си самата точност.

— Исках да покажа на Теса „Ъгъла на поетите“ — каза Джем. — Помислих си, че ще й хареса.

Говореше така просто и ясно, че никой не би се усъмнил в думите му, нито пък би си помислил, че това, което казва, е всичко друго, но не и истината. Желанието му да достави радост на някого бе толкова искрено, че дори и Уил не би си помислил да каже нещо неприятно; само сви рамене и с бърза крачка ги поведе през абатството и после навън към Източната галерия.

Тук имаше квадратна градина, оградена от стените на галерията, и хората се разхождаха по краищата й, шепнейки си тихо, сякаш все още се намираха в църквата. Никой не обърна внимание на Теса и спътниците й, когато стигнаха двукрила дъбова врата в една от стените. Уил хвърли бърз поглед наоколо, извади стилито си от джоба си и прокара върха му по дървото. Вратата блесна за миг със синя светлина и крилата й се разтвориха. Уил пристъпи навътре, Джем и Теса го последваха. Вратата бе тежка и се затвори с трясък, като едва не прищипа роклята на Теса. Тя едва успя да я дръпне и отстъпи заднишком навътре, а после се обърна с лице към черната като катран тъмнина.

— Джем?

Блесна светлина; беше Уил, който държеше магическия си камък. Бяха се озовали в широка, облицована с камък зала със сводест таван. Подът по всяка вероятност бе тухлен, а в единия край на залата имаше олтар.

— Намираме се в криптата — каза той. — Някога е била съкровищница. Със сандъци със злато и сребро по цялата дължина на стените.

— Съкровищница на ловците на сенки ли? — недоумяваше Теса.

— Не, Британската кралска съкровищница, затова са и дебелите стени и врати — отвърна Джем и се засмя, виждайки изражението й. — Но ние, ловците на сенки, винаги сме имали достъп. — През вековете монархиите тайно плащали десятък на нефилимите, за да пазят кралствата им от демоните.

— Не и в Америка — разпалено възрази Теса. — Ние не сме имали монархия.

— Вие имате специално звено, сформирано от официалната власт, което си сътрудничи с нефилимите — отвърна Уил, запътвайки се към олтара. — Преди се е наричало Департамент на войната, а сега е част от Департамента на правосъдието…

Той не довърши, защото в този момент олтарът се отмести със стон и зад него се откри тъмен и празен отвор. Насред множеството от сенки Теса съзря мъждукаща светлина. Уил се провря в отвора и магическия му камък освети мрака.