Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Помогна на Шарлот, която излезе първа, после на Теса, и в следващия момент Уил се озова до нея, като скочи от каретата и едва не се приземи в една локва. Дъждът бе спрял. Уил погледна нагоре към небето и хвана Теса за ръката.

— Ела — прошепна й той, повеждайки я към входа на Института.

Теса хвърли поглед през рамо към стълбите пред Института, където Шарлот, по всичко изглежда, бе успяла да накара Гидеон да говори с нея. Тя ръкомахаше оживено.

— Трябва да ги изчакаме, не мислиш ли… — започна тя.

Уил решително поклати глава.

— Шарлот ще си говори още дълго с него за това, в коя стая да го настани и колко му е благодарна за помощта, а аз искам просто да поговоря с теб.

Теса се взря в него, когато стигнаха до входната врата. Уил искаше да разговаря с нея. Вече й го бе казал, наистина, но тази откритост бе толкова нетипична за него.

Помисли си дали Джем не му бе казал за годежа им. Дали не бе ядосан, смятайки я недостойна за приятеля си. Но кога е имал възможност Джем да го направи? Може би докато се бе обличала, но тогава Уил не изглеждаше ядосан.

— Нямам търпение да разкажа на Джем за срещата ни — каза той, когато се заизкачваха по стълбите. — Няма да повярва, Гидеон да се обърне така срещу баща си! Едно е да издаваш тайни на Софи, а друго да се отречеш от семейството си. Освен това той свали и семейния пръстен.

— Така е, както казваш — отвърна Теса, когато изкачиха стълбите и тръгнаха по коридора. Ръката на Уил, облечена в ръкавица, бе топла върху ръката й. — Гидеон е влюбен в Софи. Какво ли не правят хората от любов.

Уил я погледна, сякаш думите й го бяха разтърсили, след това се усмихна, със същата вбесяваща мила усмивка, с която й се бе усмихнал и в каретата.

— Невероятно, нали?

Теса понечи да му отвърне нещо, но в този момент стигнаха до гостната. Вътре бе светло; високо над тях бяха факлите с магическа светлина, а в камината гореше огън. Завесите бяха дръпнати встрани, така че се виждаха късове оловносиво небе. Теса свали шапката и ръкавиците си и точно когато ги оставяше върху малката мароканска масичка, видя Уил да заключва вратата.

Теса премигна.

— Уил, защо заключваш…

Тя не успя да довърши изречението си. Уил се устреми към нея, прекосявайки разстоянието между тях с две големи крачки, стигна до нея и я вдигна във въздуха, прегръщайки я. Тя ахна от изумление, когато той я прегърна и стремително я понесе през стаята, докато гърбът й не се опря в стената, а кринолинът й се огъна.

— Уил — изумено произнесе тя, но бе притисната до стената от тялото му, ръцете му се плъзнаха към раменете й, към влажната й коса, а горещите му устни внезапно се оказаха до нейните. Усети как й се завива свят и потъва в целувката му; усети мекотата на устните му и тежестта на тялото му, имаше вкус на дъжд. Усети топлина в стомаха си, докато устните му трескаво се притискаха в нейните, в очакване на взаимност.

Пред затворените й очи се появи лицето на Джем. Тя отблъсна Уил, колкото можеше по-силно, изпъвайки ръце пред раменете му и задъхано извика:

— Не.

Уил изненадано отстъпи назад. После каза:

— Но миналата нощ… в лечебницата… аз… ти ме прегърна… — гласът му бе нисък и хриплив.

— Така ли? — шокирана, тя осъзна, че това, което бе взела за сън, не бе било сън. Или може би той лъжеше? Но не. Нямаше начин да знае какво бе сънувала.

— Аз… — думите й се препъваха една в друга. — Мислех, че сънувам…

Желанието бе изчезнало от погледа му, на негово място се бяха появили объркване и болка.

— Но нали вчера… Помислих си, че ти… каза, че нямаш търпение да останеш насаме с мен, както и аз…

— Мислех, че очакваш извинение! Ти ми спаси живота и аз съм ти признателна, Уил. Мислех, че искаш да чуеш, че…

Уил изглеждаше така, сякаш го бе зашлевила.

— Не ти спасих живота, за да си ми признателна !

— А защо тогава? — извиси тя глас. — Защото е твое задължение ли? Защото законът…

— Направих го, защото те обичам! — почти изкрещя той и когато видя шока, който се изписа върху лицето й, сломено каза: — Обичам те, Теса, обичам те от първия миг, в който те видях.

Теса сплете ръце. Бяха леденостудени.

— Мислех, че няма как да си по-жесток от онзи път, на покрива, но съм грешала. Това е дори по-жестоко.

— Ти… не ми вярваш?

— Разбира се, че не ти вярвам. След всичко, което ми каза, след като се държа така ужасно с мен…

— Трябваше да го направя — каза той. — Нямах избор. Теса, чуй ме — тя бе тръгнала към вратата; той се втурна да й препречи пътя, сините му очи горяха. — Моля те, чуй ме. Моля те.