Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Обучението ли имаш предвид? — недоверчиво попита Теса. — Софи, наистина ли…

Но Софи, клатейки глава, събра полите си и излезе от стаята, затръшвайки вратата след себе си.

Шарлот, с лакти върху бюрото, въздъхна, сви на топка четиринайсетия лист хартия и го метна в камината. Огънят пламна за момент, поглъщайки хартията. Тя почерня и се превърна в пепел.

Шарлот взе перото, потопи го в мастилницата и започна отново.

Аз, Шарлот Мери Брануел, дъщеря на нефилими, с настоящото и от тази дата подавам оставка като ръководител на Института в Лондон, от мое име и от името на моя съпруг Хенри Джослин Брануел…

— Шарлот?

Ръката й трепна и върху страницата капна едно мастилено петно, което размаза акуратно написания текст. Вдигна поглед и видя Хенри, който се суетеше около бюрото, а върху слабото му, изпъстрено с лунички лице, бе изписана тревога. Остави писалката. Чувстваше се неловко, както винаги, когато бе с Хенри и рядко в други моменти, заради външния си вид — затова че косата й бе изскочила от шиньона, че роклята й не бе нова, че имаше мастилено петно върху ръкава и че очите й бяха уморени и подпухнали от плач.

— Какво има, Хенри?

Хенри се запъна.

— Само това, че аз… Скъпа, какво пишеш? — приближи се той към бюрото, надничайки иззад рамото й. — Шарлот! — грабна той листа от бюрото; мастилото се бе разляло, но част от написаното се четеше, така че той разбра за какво ставаше въпрос. — Отказваш се от Института? Как можеш?

— По-добре да напусна сама, отколкото консулът Уейланд да дойде тук и да ме изгони — спокойно отвърна Шарлот.

— Имаш предвид да изгони нас — Хенри изглеждаше засегнат. — Мога ли и аз да кажа нещо в тази връзка?

— Ти никога не си проявявал интерес към случващото се в Института. Защо го правиш сега?

Хенри изглеждаше така, сякаш го бе зашлевила, така че Шарлот не можеше да не стане и да не го прегърне и целуне по луничавата буза. Спомни си, че когато се бе влюбила в него, той й напомняше възхитително кутре, с ръцете си, твърде дълги за останалата част от тялото му, с широко отворените си кафяви очи и енергичния си вид. Винаги бе вярвала, че умът зад тези очи е остър и интелигентен като нейния, дори и когато другите се надсмиваха над ексцентричността му. Винаги бе смятала, че ще е достатъчно само да бъде до него и да го обича, без значение дали той я обичаше или не. Но това бе преди.

— Шарлот — каза той. — Знам защо си ми ядосана.

Тя изненадано повдигна брадичката си. Наистина ли бе толкова проницателен? Въпреки разговора си с брат Енох, тя си мислеше, че никой не е забелязал. Самата тя почти не бе в състояние да мисли за това, още по-малко пък бе в състояние да мисли за това как би реагирал Хенри, когато научеше.

— Така ли?

— Защото не дойдох с теб на срещата с Улси Скот.

Облекчение и разочарование се бореха в душата на Шарлот.

— Хенри — въздъхна тя. — Това е твърде…

— Не го осъзнах — каза той. — Понякога съм толкова погълнат от идеите си. Винаги си знаела това за мен, Лоти.

Шарлот пламна. Толкова рядко я наричаше така.

— Бих променил това, ако можех. От всички хора на земята, мислех, че поне ти го разбираш. Ти знаеш… знаеш, че не се занимавам с изобретенията си заради себе си. Знаеш, че искам да създам нещо, което да направи света по-добър, което да направи нещата по-добри за нефилимите. Точно както го правиш и ти, управлявайки Института. И въпреки че знам, че съм на второ място за теб…

— На второ място за мен ? — гласът на Шарлот се извиси до невярващ писък. — Ти си на второ място за мен ?

— Всичко е наред, Лоти — каза Хенри с невероятна нежност. — Знам, че когато се съгласи да се омъжиш за мен, бе, защото трябваше да си омъжена, за да управляваш Института, защото никой нямаше да възприеме сама жена в позицията на ръководител…

— Хенри — Шарлот се изправи на крака, треперейки. — Как можеш да ми казваш такова ужасно нещо?

Хенри изглеждаше озадачен.

— Мислех, че това е начинът, по който…

— Мислиш, че не знам защо се ожени за мен? — извика Шарлот. — Мислиш, че не знам за парите, които баща ти дължеше на моя баща или това, че баща ми обеща да опрости дълга му, ако се ожениш за мен? Той винаги е искал момче, някой, който да управлява Института след него, и щом го нямаше, добре, защо да не плати , за да омъжи дъщеря си, която иначе нямаше да може да си намери съпруг, тъй като бе твърде грозна и вироглава; защо да не я даде на някое бедно момче, което просто щеше да изпълни дълга към семейството си…