Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Това е почеркът на Натаниъл Грей — Шарлот никога не повишаваше глас, помисли си Теса. Може би точно поради това изглеждаше още по-непреклонна. — Той е шпионин, издирван от Клейва, а ти тайно си се срещала с него. Защо?

Устата на Джесамин се отвори едва-едва. Теса очакваше да последва някакво оправдание. Всичко това са лъжи, Софи си измисля за поканата, срещнах се с Нат, за да спечеля доверието му. Но вместо това последваха сълзи.

— Обичам го — каза тя. — И той ме обича.

— И затова ни предаде — отвърна Шарлот.

— Не съм! — гласът на Джесамин стана по-висок. — Това, което казва Теса, не е вярно! Тя лъже. Винаги ми е завиждала и сега лъже!

Шарлот погледна към Теса.

— И сега ли лъже? А Софи?

— Софи ме мрази — изхлипа Джесамин. Това със сигурност бе истина. — Тя трябва да бъде изхвърлена на улицата без никакви препоръки.

— Спри да плачеш, Джесамин. Няма да постигнеш нищо така — гласът на Шарлот пресече риданията на Джесамин като с нож. После тя се обърна към брат Енох. — Истината бързо ще излезе наяве. Брат Енох, моля ви, дайте Меча на смъртните.

Мълчаливият брат пристъпи напред, насочвайки Меча към Джесамин. Теса гледаше ужасено. Да не би да се канеше да изтезава Джесамин, в собственото й легло, пред очите на всички?

Джесамин изкрещя:

— Не! Не! Махнете го от мен! Шарлот! — гласът й се извиси ужасено в писък, който продънваше ушите на Теса, цепеше главата й.

— Подай си ръцете, Джесамин — хладно каза Шарлот.

Джесамин ожесточено поклати глава, а светлата й коса се разхвърча.

— Шарлот, недей — каза Теса. — Не я наранявай.

— Не се намесвай в това, което не разбираш, Теса — рязко отвърна Шарлот. — Протегни ръце напред, Джесамин, или горчиво ще съжаляваш.

С лице, обляно в сълзи, Джесамин протегна напред ръце с обърнати нагоре длани. Теса се напрегна цялата. Стана й зле и вече съжаляваше, че се бе съгласила да участва в този план. Ако Джесамин е била измамена от Нат, това вече й стигаше. Но Джеси не заслужаваше това…

— Всичко е наред — прозвуча зад гърба й тих глас. Беше Софи. — Той няма да я нарани. Мечът на смъртните кара нефилимите да казват истината.

Брат Енох обърна Меча перпендикулярно на дланите на Джесамин. Направи го без следа от сила или снизхождение, сякаш тя изобщо не съществуваше за него. След това пусна острието и отстъпи назад; дори очите на Джесамин се отвориха изненадано; то се задържа в равновесие върху дланите й, без да помръдне.

— Това не е инструмент за инквизиция, Джесамин — каза Шарлот с ръце, скръстени пред гърдите. — Наложи се да го използваме, защото не можем да сме сигурни дали казваш истината. — Тя размаха поканата. — Твое ли е това или не?

Джесамин не отговори. Тя гледаше към брат Енох, очите й бяха широко отворени и черни от ужас, гърдите й се вдигаха и отпускаха бързо.

— Не мога да мисля, не и когато това чудовище е в стаята… — гласът й потрепери.

Шарлот присви устни, но се обърна към брат Енох и му каза няколко думи. Той кимна, след това тихо излезе от стаята. Когато вратата се затвори зад гърба му, Шарлот каза:

— Ще чака в коридора. Не си мисли обаче, че няма да те хване, ако се опиташ да избягаш, Джесамин.

Джесамин кимна. Приличаше на клюмнала, счупена кукла.

Шарлот размаха поканата в ръка.

— Това е твое, нали? И ти бе изпратена от Натаниъл Грей. Това е неговият почерк.

— Д-да — думите сякаш се изтръгнаха от Джесамин, въпреки желанието й.

— Откога се срещаш тайно с него?

Джесамин отвори уста, но устните й трепереха. Секунда след това от устата й се изсипа порой от думи. Очите й се бяха разширили от шока, сякаш не можеше да повярва, че изговаря тези думи:

— Той ми изпрати съобщение само няколко дни след като Мортмейн нахлу в Института. Извиняваше се за държанието си към мен. Казваше, че е благодарен за това, че съм се грижила за него и че никога няма да забрави състрадателното ми отношение и красотата ми. Не исках да обръщам внимание на всичко това. Но дойде второ писмо, а после и трето… и се съгласих да се срещна с него. Излязох от Института една нощ и се срещнахме в Хайд Парк. Той ме целуна…

— Достатъчно за това — каза Шарлот. — Колко време му бе необходимо, за да те убеди да ни шпионираш?

— Каза, че ще работи за Мортмейн само докато събере достатъчно пари, за да живеем спокойно. Казах му, че можем да живеем с моето наследство, но той не го искаше. Искаше да разполага със собствени пари. Каза, че няма да живее на гърба на жена си. Това не е ли благородно?