Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Той я държеше здраво в прегръдките си, докато устните му съсредоточено изучаваха нейните. Те имаха вкус на лимонада, бяха сладки и горещи. Движението на езика му, когато го прокара леко по устните й, накара цялото й тяло да потрепери; краката й се подкосиха и тя усети как я изгаря някакъв вътрешен огън. Жадуваше да го притегли към себе си — той бе толкова нежен, толкова невероятно нежен, и въпреки това можеше да усети колко силно я желае по треперенето на ръцете му, по биенето на сърцето му, близо до нейното. Някой, когото не го бе грижа за нея, със сигурност не би проявил толкова нежност. Всичко в нея, което се разтрошаваше на парчета всеки път, когато погледнеше към Уил през последните две седмици, започна да се съединява и да зараства. Чувстваше се така, сякаш всеки момент щеше да полети.

— Уил — прошепна тя. Толкова силно искаше да го усеща до себе си, че усети болка. Бе пареща болка, която тръгваше от стомаха й, караше сърцето й да бие лудешки, ръцете й да потъват в косата му, а кожата й да пламти. — Уил, няма нужда да внимаваш толкова. Няма да се счупя.

— Теса — простена той, но тя усети колебанието в гласа му. Лекичко захапа устните му, предизвиквайки го, което спря дъха му. Ръцете му се обвиха около талията й, притискайки я до себе си, той сякаш загуби самоконтрол и стана по-настойчив. Целувките им ставаха все по-страстни и по-страстни, сякаш искаха да вдишат другия, да го изпият, да го погълнат целия. Теса чуваше собствените си тихи стонове; усещаше как Уил я притиска назад, назад към перилата така, че би трябвало да я заболи, но не я болеше; ръцете му бяха върху корсажа на роклята на Джесамин и мачкаха изящните рози от плат. Теса чу като в просъница как топката на стъклената врата изщрака; тя се отвори, а те все още бяха вкопчени един в друг, сякаш нищо друго нямаше значение.

Разнесоха се гласове и някой отбеляза неодобрително:

— Казах ти, Едит. Ето какво се случва, когато пиеш от розовите питиета. — После вратата отново се затвори и Теса чу отдалечаващи се стъпки. Тя се откъсна от Уил.

— О, небеса — промълви, останала без дъх. — Колко унизително…

— Не ме е грижа — той отново я привлече към себе си, завирайки нос в шията й, лицето й бе горещо, а кожата му — студена. Устните му се приближиха до нейните. — Теса…

— Продължаваш да повтаряш името ми — промърмори тя. Бе опряла ръка върху гърдите му, възпирайки го, но нямаше представа колко дълго можеше да продължи това. Тялото й искаше неговото. Времето бе спряло и нищо друго сякаш нямаше значение. Съществуваше само този момент, само Уил. Никога не бе изпитвала подобно нещо и се запита дали Нат изпитваше това, когато бе пиян.

— Обичам името ти. Обичам да слушам как звучи — той сякаш също бе пиян, устата му бе върху нейната, докато говореше, така че усещаше движението на устните му. Тя вдиша дъха му. Телата им си пасваха великолепно, не можеше да не го забележи; с белите копринени обувки на ток на Джеси тя бе малко по-ниска, отколкото бе в действителност, трябваше само леко да наклони глава, за да го целуне.

— Трябва да те помоля нещо. Трябва да знам…

— А, ето къде сте били — разнесе се глас откъм балконската врата. — Много зрелищно изпълнение, ако мога така да се изразя.

Те отскочиха един от друг. На вратата, с дълга димяща цигара между тънките кафяви пръсти — Теса не бе чула звука от отварянето на вратата — бе застанал Магнус Бейн.

— Нека позная — каза Магнус, изпускайки кълбо дим. Димът образува бяло облаче с формата на сърце, което се изкриви, докато се отдалечаваше, разширявайки се и извивайки се, така че сърцето вече не се различаваше. — Изпили сте онази лимонада?

Теса и Уил, застанали един до друг, се спогледаха. Теса бе тази, която се обади първа:

— Да. Нат ми я донесе.

— В нея имаше малко магически прах — каза Магнус. Бе целият в черно, без никакви други украшения, освен тези на ръцете му. Върху всеки от пръстите му имаше пръстен със скъпоценен камък с различен цвят; лимонено жълт цитрин, зелен нефрит, червен рубин, син топаз. — От този, който намалява задръжките и те кара да правиш неща — той деликатно се покашля, — които при други обстоятелства не би правил.

— О! — рече Уил. А след това пак: — О! — Гласът му бе тих. Той се обърна и се наведе над перилата. Теса почувства как започва да се изчервява.

— Gracious 50 50 Благодаря (исп.). — Бел.прев. , показвате доста голяма част от прелестите си — игриво каза Магнус, сочейки към нея със запалената си цигара. — Tout le monde sur le balcon 51 51 Всички на балкона (фр.). — Бел.прев. , както казват на френски — добави той, показвайки към огромната тераса пред себе си. — Още повече, че в момента наистина се намираме на балкон.