Ришел Мийд: Кръвни връзки

— Никакво дефилиране като модел, поне засега. — След шоуто Лия и другите дизайнери не спираха да звънят на Джил. Всички искаха отново да я ангажират. Налагаше се да им отказваме, за да опазим в тайна самоличността й, но от тези откази Джил се натъжаваше.

— Зная, зная — кимна Джил, преди да стане от стола и да тръгне заедно с Мика. — По-късно ще се видим в стаята, Сидни. Искам да си поговорим.

— Абсолютно — кимнах аз.

Двамата с Еди ги наблюдавахме, докато се отдалечаваха. Въздъхнах.

— Това може да се окаже проблем — казах му.

— Може би — съгласи се Еди. — Но тя знае, че не може да е с него. Тя е умна и отговорна.

— Само че той не го знае — припомних му. — Имам чувството, че Мика прекалено много се е увлякъл по нея. — Внимателно се вгледах в очите на Еди. — Както и още някой.

Еди още гледаше след Мика и Джил, така че му бе необходим един миг, за да схване намека ми. Погледът му се стрелна към мен.

— Ъ?

— Еди, не мога да претендирам, че съм експерт по романтичните дела, но дори и аз мога да заявя, че си луд по Джил.

Той тутакси извърна глава, но не преди да зърна пламналите му страни.

— Това не е вярно.

Виждах го през цялото време, но чак през онази нощ в апартамента на Кийт действително разбрах какво виждат очите ми.

— Видях как я гледаше. Зная какво изпитваш към нея. Така че сега искам само да узная следното: защо изобщо трябва да продължаваме да се тревожим за Мика? Защо просто ти не я поканиш на среща и така да ни спестиш много неприятности?

— Защото тя ми е сестра — отговори той иронично.

— Еди! Говоря сериозно.

Той направи недоволна гримаса и пое дълбоко дъх, преди да се обърне с гръб към мен.

— Защото тя може да има някой много по-добър от мен. Искаш ли да говорим за социалните норми? Е, в нашия свят между морои и дампири не може да има сериозна връзка.

— Да, но тук ще е нещо като ученическа любов — възразих аз. — Не е същото както при отношенията между хора и вампири.

— Може би не е, но с нея си остава същото. Тя не е обикновен морой. Тя е от кралска фамилия. Принцеса. А и ти виждаш каква е! Умна, силна и красива. Родена е за велики дела, а едва ли едно от тях е да се забърка с някакъв пазител като мен, със спорна репутация. Кръвната й линия е кралска. Докато аз, дяволите да ме вземат, дори не зная кой е баща ми. Невъзможно е да излизам на срещи с нея. Моята работа е да я защитавам. Да осигуря безопасността й. Цялото ми внимание трябва да бъде посветено само на това.

— И смяташ, че вместо с теб тя заслужава да бъде с някой човек? — попитах, изпълнена с недоверие. — Да се движи на ръба на табуто и за двете раси?

— Не е идеалният вариант — призна той. — Но тя все пак може да се забавлява, да общува…

— Ами ако се появи някой друг? — прекъснах го. — Какво ще стане, ако някой друг човек я хареса и я покани на обикновена среща? И тогава ли няма да имаш нищо против?

Той не отговори. Знаех, че интуицията ми не ме лъжеше.

— Има и още нещо, не е само това, че не се чувстваш достоен за Джил — продължих аз. — Всичко е заради Мика, нали? Защото ти напомня за Мейсън.

Еди пребледня.

— Откъде знаеш за това?

— Ейдриън ми каза.

— Дяволите да го вземат — изруга Еди. — Защо не може да бъде непукистът, на какъвто все се прави?

Усмихнах се на тази реплика.

— Ти нищо не дължиш на Мика. И със сигурност Джил също нищо не му дължи. Той не е Мейсън, независимо колко си приличат.

— Не е само външната прилика — промълви Еди. Лицето му доби тъжно и замислено изражение. — А начинът, по който се държи. Мика е същият като Мейсън, дружелюбен и открит, оптимистичен, винаги жизнерадостен. Точно какъвто бе Мейсън. На този свят хората като тях са малко: хора, които са наистина добри. Мейсън напусна този свят прекалено рано. Няма да позволя това да се случи и с Мика.

— Мика не е изложен на опасност — промълвих тихо.

— Но заслужава да види само добро. И нищо, че е човек. Той си остава един от тези, които най-добре подхождат на Джил. Те се заслужават един друг. И двамата заслужават само най-доброто.

— А ти? В резултат ще си останеш само със страданията? Защото си толкова влюбен в Джил, но в същото време си убеден, че тя заслужава някой принц, какъвто ти не си? И защото смяташ, че е твой дълг да подкрепяш всички Мейсъновци на този свят? — Поклатих глава. — Еди, това е лудост. Дори и ти трябва да можеш да проумееш това.

— Може би — призна той. — Но имам чувството, че това е правилно, че така трябва да постъпя.

— Наистина ли? Това е толкова мазохистично! Ти насърчаваш момичето, с което искаш да бъдеш, да излиза с един от най-добрите ти приятели.