Ришел Мийд: Кръвни връзки

— Не само за хората, но и за мороите — изтъкнах аз. Знаех, че за тях и дампирите насилственото им превръщане в стригой беше съдба, по-лоша и от смъртта. Ако се открие магически начин за тяхната защита, това щеше да означава много, тъй като те много по-често от нас се сблъскваха със стригои. Можехме дори да се замислим за нещо като магическа ваксина.

— Разбира се — каза Стантън, макар че от тона й пролича, че тя не е чак толкова загрижена за ползата, която би могла да извлече тяхната раса. — Дори може да се окаже възможно да не се позволява в бъдеще да се създават нови стригои. Но остава още една загадка — твоята кръв. Ти спомена, че онази жена стригой не я е харесала. Може и това да е някакъв вид защита.

Изтръпнах от този спомен.

— Може би. Всичко се случи толкова бързо… Трудно е да се каже. Но определено лошата ми кръв нямаше да спре тази жена стригой да прекърши врата ми.

— Определено си струва да се проучи и това — кимна Стантън. — Но първо трябва да си изясним какво точно се е случило с Лий.

— Ами — подех, — ключовата роля се пада на магията на духа, нали? Лий е бил превърнат отново в морой от някой, който е владеел магията на духа.

Пристигна келнерката и Стантън отмести чинията си.

— Точно така. За нещастие разполагаме с много малко владеещи магията на духа, с които да работим. Василиса Драгомир едва ли ще има време да експериментира с магическите си сили. Соня Карп доброволно предложи да ни помага, което е чудесна новина, особено като се има предвид, че тя самата е била стригой. Поне ще можем да изучаваме от първоизточника забавения процес на стареенето. Засега само тя ни е под ръка, при това за кратко, понеже мороите не отговориха на молбата ми да потърсят други личности, които ще са ни от полза. Но ако намерим още един владеещ магията на духа, който да няма други задължения, които да му пречат да ни помага през цялото време…

Изгледа ме многозначително.

— Ейдриън ли? — попитах.

— Мислиш ли, че ще ни помогне за това изследване? За откриването на магически начин, който да предпазва от превръщането на някого в стригой? Както вече казах, Соня се съгласи да ми помогне — додаде припряно тя. — Говорих с мороите и те събраха малка група от техни представители, които имат опит със стригоите. Планират да ги изпратят съвсем скоро. Сега се нуждаем само от помощта на Ейдриън.

— Брей, вие действително действате много бързо — промърморих.

При думите „Ейдриън“ и „изследване“ в съзнанието ми изникна някаква лаборатория и той с бяла престилка, приведен над тръбички и стъкленици. Знаех, че истинските изследвания в никакъв случай няма да изглеждат така, но не можех да се отърся от тази картина. Освен това ми бе трудно да си представя Ейдриън да посвети, и то най-сериозно, цялото си внимание върху каквото и да е. Но ми хрумна натрапчивата мисъл, че Ейдриън ще фокусира вниманието си върху нещо, ако си струва. Дали това би било достатъчно важно за него?

Наистина не бях сигурна. Прекалено трудна задача за мен бе да отгатна какво ще се окаже достатъчно благородно, за да спечели вниманието на Ейдриън. Но пък се досещах за нещо не чак толкова благородно, което щеше да гарантира участието му.

— Ако можете да му уредите собствено жилище, обзалагам се, че ще ни сътрудничи — казах след цялото това обмисляне. — Той иска на всяка цена да се махне от къщата на Кларънс Донахю.

Стантън повдигна вежди. Не бе очаквала подобно предложение.

— Добре. Мисля, че не е кой знае какво искане. И тъй като ние вече платихме сумата за апартамента, който Кийт доскоро обитаваше, господин Ивашков може да се нанесе в него, само че…

— Само че какво?

Стантън сви рамене.

— Исках да ти го предложа на теб. След много спорове решихме да те оставим тук като отговарящ алхимик за района след… след злополучното заминаване на Кийт. Можеш да напуснеш „Амбъруд“ и да се преместиш в апартамента, за да надзираваш от там нашите дейности.

Намръщих се.

— Но аз си мислех, че искате някой да бъде с Джил през цялото време.

— Така е. Всъщност открихме по-добро решение, само не се обиждай. Мороите успяха да намерят момиче дампир на възрастта на Джил, което не само ще играе ролята на нейна съквартирантка, но и ще и служи като бодигард. Тя ще се присъедини към нас заедно с групата, която ще пристигне тук. Ти повече няма да си длъжна да се преструваш на ученичка.

Светът се завъртя около мен. Плановете и схемите на алхимиците винаги се променяха в движение. Изглежда тази седмица бяха взети доста решения. Замислих се какво ще означава това за мен. Никакви домашни повече, никакви сложни отношения със съучениците. Свобода да идвам и да си отивам когато си пожелая. Но в същото време тази промяна означаваше да се разделя с новите си приятели в „Амбъруд“ — Трей, Кристин, Джулия. Пак щях да се виждам с Еди и Джил, но не толкова често. И ако трябва да се справям сама, дали алхимиците — или баща ми — ще ми плащат за колежа? Едва ли.