Разследванията в колежа на Лий в Лос Анджелис разкриха, че той всъщност не е бил записан там, преди да бъде превърнат в стригой. Когато отново станал морой, той използвал колежа като извинение да остава в Лос Анджелис, където по-лесно можел да преследва жертвите си. Подозирахме, че са били повече от тези, за които имахме сведения. Съдейки по случаите с Мелъди и Дина, както и с момичетата от човешката раса, заключихме, че той очевидно се е опитвал да пие кръвта на известен брой представители на всяка раса, с надеждата, че някоя от тях ще се окаже „тази“, която отново ще го превърне в стригой.
По-нататъшните разследвания за Кели Хейс разкриха нещо, за което веднага трябваше да се досетя. Тя е била дампир. Приличаше на момиче от човешката раса, но изключителните й спортни постижения би трябвало да ми подскажат истината. Лий се запознал с нея преди пет години, докато бил на гости на баща си. Не е лесно да надвиеш дампир и заради това Лий доста се е постарал, за да си уреди срещи с нея и да я съблазни.
Никой от нас не знаеше нищо за „онова копеле, владеещо магията на духа“, което го е превърнало отново в морой, макар че към неговото издирване проявяваха интерес както мороите, така и алхимиците. В архивите се съхраняваха данни за съвсем малко владеещи духа и оставаха все още много неизвестни за техните възможности, така че всеки искаше да научи повече за тях. Кларънс беше непреклонен в твърдението си, че не знае нищо за владеещия духа, и аз му повярвах.
През цялата седмица алхимиците непрекъснато идваха и си отиваха от Палм Спрингс, разчистваха бъркотията и разпитваха всички замесени. Срещнах се с мнозина от тях, разказвах и преразказвах историята си, а последният ми разговор беше с Дона Стантън по време на обяд през една събота. Изпитвах някакво перверзно желание да узная какво се бе случило с Кийт, но реших да не повдигам този въпрос на фона на всичко останало, което се случваше. Него го нямаше тук и това бе най-важното за мен.
— Според техните патолози аутопсията на Лий не е разкрила нищо, което да не е обичайно за един морой — съобщи ми Стантън между две хапки от вкусните спагети лингуини карбонара. Очевидно храненето и обсъждането на трупове не бяха взаимно изключващи се дейности. — Но пък едва ли ще има признак за нещо… магическо.
— Но все трябва да е имало нещо по-специално в него — отвърнах, докато само побутвах храната си в чинията. — Фактът, че е остарявал по-бавно, е достатъчно доказателство. Но останалото… Искам да кажа, че е пил кръв от толкова много жертви. И видях с очите си какво направи Джаклин с него. Това трябваше да сработи. Бяха спазени всичките необходими процедури.
Самата аз се изненадвах, че съм способна да говоря така делово, че звуча толкова хладнокръвно. Макар че всъщност просто надделя професионалното държане, характерно за алхимиците, превърнало се в моя втора природа. Но вътре в мен събитията от онази нощ бяха оставили незаличим белег. Вечер, когато си лягах и затварях очи, отново виждах смъртта на Лий, как Джаклин му дава да пие от кръвта си. Същият онзи Лий, който носеше цветя на Джил и ни заведе на мини голф.
Стантън кимна замислено.
— Което ни подсказва, че онези, които от стригой са били преобразени обратно в първоначалната си форма, са имунизирани срещу това отново да бъдат пробудени.
За миг останахме смълчани, оставяйки тежестта на думите да се уталожи.
— Но това е нещо изключително значимо — отроних накрая. Доста слабо казано. Лий си оставаше изтъкан от безброй загадки. Беше започнал да старее веднага след като отново е станал морой, само че много по-бавно. Защо? Не бяхме сигурни, но дори само това бе огромно откритие, както и моето подозрение, че той повече не е владеел магията на мороите. Бях твърде изплашена, когато Джил го помоли да създаде мъгла над водата, докато играехме голф, но сега, като се замислих, ми хрумна, че тогава Лий изглеждаше по-скоро нервен заради искането на Джил. А останалото… Фактът, че нещо се бе променило в него, предпазвало го е да стане стригой, въпреки желанието му? Да, определението „изключително значимо“ не е достатъчно силно определение.
— Да, така е — съгласи се Стантън. — Половината от нашата мисия е да не позволяваме на хората доброволно да жертват душата си заради безсмъртието. Ако има начин да се овладее и използва тази магия, ако разберем какво не е позволило на Лий отново да стане стригой… Е, тогава ползите могат да се окажат колосални.
Читать дальше