Ришел Мийд - Кръвни връзки

— Джил! — изкрещях.

Тя се извърна рязко при крясъка ми, видя течащата вода и моментално схвана какво трябва да направи. Само вдигна ръка. Потокът шуртяща вода внезапно се отклони, изскочи от мивката и устремено профуча към дневната. Стигна до Джил, която събра голямо количество вода между дланите си и с магическа сила преобразува водата, придавайки й дълга цилиндрична форма. Крепеше се във въздуха просто така, без никаква друга опора, като смайваща, но заплашително изглеждаща голяма водна тояга. Тя сграбчи „тоягата“ и се затича към мястото на схватката. Замахна с водното си оръжие и го стовари върху гърба на Джаклин. От водната „тояга“ се разлетяха капки на всички посоки, но все пак формата й се запази достатъчно, за да последва още един удар, преди накрая водата да се пръсне наоколо в безброй пръски.

Джаклин се извъртя и ръката й замахна, за да удари Джил. Само че Джил очакваше удара и се хвърли на пода, както Еди я бе учил да избягва нападенията. После се оттегли назад, по-далеч от връхлитащата Джаклин, която се бе втурнала след нея, но така откри гърба си, незащитен за оръжието на Еди. Той незабавно се възползва от удобната възможност, като избягна поредната атака на Доун и заби сребърния си кол в гърба на Джаклин. Никога досега не се бях замисляла за това, но ако бъде забит много силно, сребърният кол може да прободе отзад нечие сърце също толкова лесно, както при удар отпред, между ребрата. Джаклин се вцепени, а Еди моментално издърпа кола си, точно навреме, за да парира поредният удар, нанесен с все сила от Доун. Тя успя да го притисне за кратко и той леко се олюля, преди да възстанови бойната си стойка и да се съсредоточи изцяло върху нея, Джил бе забравена и тя дотича забързано при нас в кухнята.

— Добре ли сте? — възкликна, докато оглеждаше и двама ни. Вече нямаше и следа от свирепия й поглед. Сега беше само едно обикновено момиче, загрижено за приятелите си. — О, боже мой. Така се разтревожих за вас. Емоциите бяха тъй силни, че не успях да проумея какво става. Само се досетих, че се случва нещо ужасно.

Отместих поглед към Еди, който танцуваше около Доун.

— Трябва да му помогнем…

Направих две крачки и започнах да се свличам. Джил и Ейдриън едновременно ме подхванаха, за да не падна.

— Господи, Сейдж — възкликна той, — още си много зле.

— Не толкова колкото теб — възразих, все още разтревожена как да помогнем на Еди. — Те пиха много повече от теб…

— Да, но нямам кървяща рана на ръката — припомни ми той. — Или контузия на главата.

Вярно беше. При цялото това вълнение, се усещах толкова заредена с адреналин, че напълно бях забравила за раната, която ми бе нанесъл Лий. Нищо чудно, че бях така замаяна. Или може би се дължеше на удрянето на главата ми в стената. Сега нямаше кой да мисли за всичко това.

— Почакай — прошепна Ейдриън нежно. Протегна окованите си с белезници ръце към моите. — Мога да се погрижа за това.

Бавна, щипеща топлина се разпростря върху кожата ми. Отначало докосването на Ейдриън бе приятно, гальовно, като прегръдка. Усетих как напрежението и болката започнаха да стихват. Всичко в света наоколо беше наред. Той бе взел всичко под контрол. Щеше да се погрижи за мен.

Използваше магията си върху мен.

— Не! — изпищях диво и моментално се отдръпнах от него със сила, която не подозирах, че притежавам. Толкова мощен бе ужасът, който ме обзе, когато осъзнах напълно какво се случваше с мен. — Повече да не си ме докоснал! Не ме докосвай с твоята магия!

— Сейдж, повярвай ми, ще се почувстваш по-добре — заувещава ме той, като отново посегна към мен.

Отскочих назад и се вкопчих в ръба на плота като опора. Беглият спомен за топлината и комфорта се измести от ужаса, който през целия си живот съм изпитвала към вампирските магии.

— Не, не. Не. Никаква магия! Не и на мен! Татуировката ми ще ме излекува. Аз съм силна!

— Сейдж…

— Престани, Ейдриън — обади се Джил. Тя пристъпи колебливо към мен. — Всичко е наред, Сидни. Той няма да те лекува. Обещавам.

— Никаква магия — прошепнах.

— За бога — изръмжа Ейдриън. — Това са суеверни тъпотии.

— Никаква магия — заяви Джил твърдо. Съблече блузата, която носеше над тениската си. — Ела, ще използвам това и ще ти направя превръзка, за да не губиш повече кръ…

Пронизителен писък долетя зад нас откъм дневната и всички подскочихме. Еди бе нанесъл смъртоносен удар, забивайки сребърния си кол право в средата на гръдния кош на Доун. Но докато бях заета да споря с Ейдриън и Джил, Доун трябва да бе нанесла няколко успешни удари по лицето на Еди, защото имаше голяма червенина на едната си буза, а долната му устна кървеше. Очите му обаче блеснаха сурово и триумфиращо, когато изтегли сребърния си кол и видя как Доун рухна като подкосена.