Ришел Мийд: Кръвни връзки

— За какво? — попитах го.

— За всичко това. Зная, че сигурно си извила ръцете на някои алхимик. — Не му бях казала, че всъщност заради него се бях отказала да се нанеса в жилището. — И за всичко останало. Задето не се отказа от мен, когато се държах като истински негодник. И задето ми спаси живота.

Извърнах поглед.

— Не съм направила нищо. Бяха Еди и Джил. Те спасиха живота ти.

— Не съм сигурен, че щях да доживея да ме спасят, ако ти не беше подпалила онази кучка. Как го направи?

— Не беше нищо особено — възразих. — Само, хм, обикновена химична реакция от торбата с фокуси на алхимиците.

Зелените му очи ме изгледаха още веднъж, преценявайки доколко съм искрена. Не съм сигурна, че ми повярва, но реши да не задълбава.

— Е, съдейки по изражението на лицето й, трябва да кажа, че я уцели съвсем точно. А след това тя те цапардоса доста яко. Всеки, който е поел удар заради Ейдриън Ивашков, е голяма работа и заслужава вечната му благодарност.

Извърнах се с гръб към него, засрамена от похвалата и изнервена от споменаването на огъня, и се приближих до прозореца.

— Да, ами… Не се тревожи чак толкова и спокойно го приеми като егоистичен акт. Нямаш представа каква досада е да попълваш цялата документация за мъртъв морой.

Той прихна и за пръв път го чух да се смее с искрено веселие и топлина… А не заради нещо изчанчено или язвително.

— Добре, Сейдж. Щом казваш. Знаеш ли, ти си много по-бойна от първия път, когато те срещнах.

— Наистина ли? От всички определения, съществуващи на този свят, ти избра точно „бойна“? — Закачките можех да издържа. Докато се съсредоточавах върху словесния ни двубой, не се налагаше да мисля за скритото значение на думите, нито как сърцето ми затуптя малко по-бързо. — Само за твое сведение, ти си малко по-стабилен от първия път, когато те срещнах.

Той се приближи до мен.

— Е, не казвай на никого, но мисля, че отдалечаването ми от двора беше за добро. Тук времето е гадно, но Палм Спрингс може да ми повлияе добре, както и всички чудеса, които предлага. Вие, моите приятели. Часовете по изкуство. Боровият препарат.

Не можах да сдържа усмивката си и го погледнах. Донякъде се шегувах, но едно беше вярно: той значително се бе променил от времето на първата ни среща. Ейдриън все още бе наранен и носеше белезите от онова, което му бяха причинили Роуз и Дмитрий, но виждах първите признаци на излекуването. Той беше по-стабилен и по-силен и ако продължеше по този начин още известно време, без никакви кризи, щеше да претърпи забележителна промяна.

Изминаха няколко секунди в мълчание, докато осъзная, че докато мислите препускаха в главата ми, съм се втренчила в него. Всъщност той се взираше в мен с искрено учудване.

— Мили боже, Сейдж. Очите ти. Как така никога досега не съм ги забелязал?

Онзи смут отново ме обзе.

— Какво за тях?

— Цветът им — тихо прошепна той. — Когато си застанала на светлината. Изумителни са… като разтопено злато. Бих могъл да ги нарисувам… — Протегна ръка, но побърза да я отдръпне. — Красиви са, ти си красива.

Нещо в начина, по който ме гледаше, ме накара да застина, а стомахът ми направи двойно салтомортале, макар че не можех да разбера защо. Знаех само, че той имаше вид сякаш ме вижда за пръв път… и това ме изплаши. Можех да подмина с лекота непринудените му, шеговити комплименти, ала тази напрегнатост беше нещо съвсем различно, нещо, на което не знаех как да реагирам. Когато ме гледаше по този начин, аз вярвах, че той наистина смята, че очите ми са красиви, че аз съм красива. Не бях готова за това. С пламнало лице отстъпих назад, встрани от светлината, изпълнена с непреодолимото желание да избягам от енергията, излъчвана от очите му.

Чувала съм, че духът може изведнъж да отклони в странна посока мислите и настроението му, ала не бях сигурна дали в случая ставаше дума точно за това. Почукването на вратата, което накара и двама ни да подскочим, ме спаси от немощните ми напъни да измисля остроумен коментар.

Ейдриън примигна и част от онова напрегнато прехласване изчезна. Устните му се извиха в една от ироничните му усмивки, сякаш нищо непривично не се бе случило.

— Време е за шоу, а?

Кимнах, замаяна от смущаваща смесица от облекчение, нервност и… вълнение. Само дето не бях сигурна дали всички тези чувства се дължаха на Ейдриън или на предстоящите посетители. Знаех единствено, че изведнъж започнах да дишам по-леко, отколкото преди няколко минути.

Той прекоси всекидневната и отвори със замах вратата. Ейб влезе тържествено, в пълното великолепие на костюма си в сиво и жълто, смайващо подхождащ на бояджийското постижение на Ейдриън. Широка усмивка се разля по лицето на по-възрастния морой.