Ришел Мийд: Кръвни връзки

— Ейдриън, Сидни… Толкова е хубаво да ви видя отново. Доколкото зная, един от вас вече се познава с тази млада дама. — Мина покрай нас, давайки път на стройно и слабо момиче дампир с кестенява коса и големи сини очи, пълни с подозрение.

— Здравей, Анджелина — поздравих я.

Когато ми съобщиха, че Анджелина Дос ще е новата съквартирантка на Джил, помислих, че това е най-абсурдното нещо, което съм чувала. Анджелина беше една от Съхранителите — отцепила се група морой, дампири и човешки същества, които живееха заедно в най-затънтените пущинаци на Западна Вирджиния. Те не желаеха да имат нищо общо с „цивилизацията“ на нито една от двете раси и се придържаха към безброй чудати обичаи, най-безобидният от които беше противната им благосклонност към смесване на расите.

По-късно, докато разсъждавах над това, реших, че Анджелина може и да не бе чак толкова лош избор. Тя беше на възрастта на Джил и вероятно щеше да се сближи много повече с нея, отколкото аз бих могла. Въпреки че Анджелина не беше толкова добре обучена за пазител като Еди, все пак можеше да бъде достоен противник в една битка. Ако някой се опиташе да се добере до Джил, щеше доста да се озори, докато преодолее Анджелина. А имайки предвид неприязънта, която питаеха съхранителите към „опетнените“ морои, тя нямаше причина да помага на някоя от враждебните политически фракции.

Обаче докато изучавах нея и овехтелите й дрехи, се чудех доколко добре щеше да се приспособи тя в този свят, толкова далечен и чужд на света на Съхранителите. Върху лицето й бе изписано същото дръзко изражение, което помнех от предишното ни посещение в комуната им, но сега бе примесено с известна нервност, докато оглеждаше жилището на Ейдриън. След като през целия си живот бе живяла в горите, този малък апартамент с огромния телевизор и дълбокия диван навярно й се струваше върхът на модерния лукс.

— Анджелина — заговори Ейб, — това е Ейдриън Ивашков.

Ейдриън протегна ръка, пускайки в ход вродения си чар.

— За мен е удоволствие.

След секундно колебание, тя пое ръката му.

— Приятно ми е да се запознаем — промълви със странния си южняшки акцент. Огледа го изучаващо още няколко секунди. — Твърде си хубав, за да си полезен.

Ахнах, противно на волята си. Ейдриън се захили и разтърси ръката й.

— По-верни думи никога не са били изричани.

Ейб погледна към мен. Навярно лицето ми е изразявало пълен ужас и шок, защото вече си представях как ще се наложи да замазвам това, което Анджелина каже или направи в „Амбъруд“.

— Сидни несъмнено би искала да… те инструктира накратко относно това, което те очаква, преди да отидеш в училището — каза Ейб дипломатично.

— Несъмнено — потвърдих.

Ейдриън се отдръпна от Анджелина, но продължаваше да се усмихва.

— По-добре остави това на сладкишчето. А най-добре на Кастъл. Ще му се отрази добре.

Ейб затвори вратата, но не преди да хвърли един поглед на празния коридор зад гърба си.

— Не сте дошли само вие двамата, нали? — попитах. — Чух, че има и друга. Една от тях е Соня, нали?

Ейб кимна.

— Ей сега ще се качат. Паркират колата. Тук положението с местата за паркиране е ужасно.

Ейдриън погледна към мен, осенен от една мисъл.

— Хей, да не би да наследявам и колата на Кийт?

— Боя се, че не — охладих възторга му. — Тя беше на баща му и той си я прибра.

Лицето на Ейдриън помръкна. Ейб пъхна ръце в джобовете си и закрачи непринудено из всекидневната. Анджелина не помръдна от мястото си. Мисля, че все още преценяваше ситуацията.

— А, да — подхвърли Ейб замислено. — Великия алхимик господин Дарнъл. Това момче, синът му, го сполетя трагична съдба, нали? — Замълча и се извърна към Ейдриън. — Но изглежда, че поне ти се облагодетелства от падението му.

— Хей — възмути се Ейдриън, — аз си спечелих всичко това, така че не ми натяквай задето се измъкнах от имението на Кларънс. Зная, че искаше да стоя там поради някаква шантава причина, но…

— И ти го направи — кимна Ейб спокойно.

— Ъ? — намръщи се Ейдриън.

— Ти направи точно това, което исках. Подозирах, че става нещо странно в дома на Кларънс Донахю, че може би продава кръвта си. Надявах се, че твоето присъствие ще ни помогне да разкрием заговора. — Ейб почеса брадичката си с типичния си самодоволен маниер на господар на света. — Разбира се, нямах представа, че е замесен господин Дарнъл. Нито съм очаквал, че ти и младата Сидни ще разкриете всичко.

— Едва ли бих стигнала толкова далеч — вметнах сухо. Осени ме странна мисъл. — Защо се интересуваш дали Кийт и Кларънс продават вампирска кръв? Искам да кажа, че ние алхимиците имаме причини да сме против… Но теб защо те е толкова грижа?