Ришел Мийд: Кръвни връзки

— За какво? — попита Ейдриън нежно.

Думите изскочиха неволно от устата ми. Не очаквах да ги кажа някому, със сигурност не и на него.

— За казаното от Лий, че си прахосвам живота, че страня от хората. Освен това, по време на последната ми среща с Кийт, той ми заяви, че съм наивна и не разбирам света. И това донякъде е вярно, искам да кажа не това, което той каза за вас, че сте зло… Но, ами… аз наистина бях наивна. Трябваше да бъда много по-внимателна с Джил. Доверявах се на Лий и мислех само хубави неща за него, а е трябвало да съм много по-предпазлива. Не съм боец като Еди, но съм наблюдател на света… или поне така предпочитам да мисля за себе си. Но се провалих. Не умея да разгадавам хората.

— Сейдж, първата ти грешка е, че слушаш приказките на Кийт Дарнъл. Този тип е идиот, задник и още много други определения, неподходящи да бъдат изричани в присъствието на дама като теб.

— Видя ли? Ти току-що призна, че съм нещо като недокосната, чиста душа.

— Никога не съм казвал подобно нещо — възрази той. — Според мен ти си много класи над Кийт, а случилото се с Лий беше глупаво и нелепо, просто лош късмет. И не забравяй, че никой от нас останалите също не заподозря нищо. Не беше единствената. Това няма отражение върху теб. Или… — Веждите му се повдигнаха. — А може би има. Не каза ли, че Лий възнамерявал да убие Кийт заради кръвта му на алхимик?

— Да… Но Кийт си тръгна твърде скоро.

— Е, виждаш ли. Дори един психопат е осъзнал, че си прекалено ценна и е решил да убие първо някой друг.

Не знаех дали да плача, или да се смея.

— Това не ме кара да се чувствам по-добре.

Ейдриън сви рамене.

— Продължавам да държа на мнението си. Ти си солидна и цялостна личност, Сейдж. Ти си радост за очите, макар че си малко кльощава, а способността ти да запаметяваш ненужна информация направо може да подплаши някое гадже. Изхвърли от главата си Лий и Кийт, защото те нямат място в бъдещето ти.

— Кльощава? — попитах, като се надявах, че не съм се изчервила. Надявах се също и да звуча достатъчно ядосано, за да не забележи той колко ме бе обезоръжил другия му комплимент. Радост за очите. Не беше като да ти кажат, че си „въплъщение на секса“ или „убийствено парче“. Но след като цял живот са ме определяли като „приемлива“, това си беше главозамайващ комплимент особено, когато идваше от него.

— Просто казвам истината.

Едва не прихнах.

— Да, да, казваш я. Е, по-добре да сменим темата. Тази ми писна.

— Разбира се. — Понякога Ейдриън ме вбесяваше, но трябва да призная, че обичах тази му способност светкавично да превключва. Така много по-лесно се избягваха неудобни теми. Или поне така си мислех. — Помирисваш ли това?

В съзнанието ми се мярнаха образи на трупове и за секунда си помислих, че има предвид миризма на разложено. После подуших по-внимателно въздуха.

— Мирише ми на боя и… Почакай… Това бор ли е?

Той изглеждаше впечатлен.

— Дяволски си права. Препарат за почистване с боров аромат. Искам да те уведомя, че аз почистих. — Посочи с драматичен жест към кухнята. — С тези ръце, които не са създадени за черен физически труд.

Насочих поглед към кухнята.

— И за какво го използва? Да почистиш шкафовете ли?

— Шкафовете са си наред. Почистих пода и плота. — Сигурно съм изглеждала повече озадачена, отколкото изумена, защото той додаде: — Дори лазих на колене.

— Използвал си боров препарат, за да почистиш пода и плота? — попитах. Подът беше покрит с теракотени плочки, а кухненският плот беше от гранит.

Ейдриън се намръщи.

— Да, и какво?

Изглеждаше толкова горд, че за пръв път в живота си бе изтъркал нещо със собствените си ръце, че не ми даде сърце да му кажа, че боровият препарат обикновено се използваше само за почистване на дървени повърхности. Вместо това му се усмихнах окуражаващо.

— Е, изглежда страхотно. Трябва да дойдеш и да почистиш новата ми стая в общежитието. Цялата е потънала в прах.

— Няма начин, Сейдж. Почистването на собственото ми жилище ми е напълно достатъчно.

— Но струва ли си? Ако беше останал при Кларънс, щеше да имаш готвачка и чистачка.

— Определено си струва. Всъщност никога не съм имал собствено жилище. Донякъде имах в кралския двор… но то по-скоро може да се определи като по-напудрена стая в общежитие. А това? Това е велико. Дори и да върви в комплект с почистването. Благодаря ти.

Комичното изражение на истински ужас, появило се върху лицето му, докато обсъждаше чистенето, бе заменено с напълно сериозна физиономия, докато зелените му очи ме оглеждаха. Внезапно се почувствах неудобно от внимателния му оглед и си спомних за онзи сън, създаден от магията на духа, в който се чудех дали в реалния живот очите му са толкова наситено зелени.