Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Коледата сред ловците на сенки не беше същата като онази, която Теса познаваше. Не се виждаха рождественски венци, не се пееха коледни песни, нямаше коледни бомбички. Имаше дърво — огромна елха, която се издигаше почти до тавана в далечния край на балната зала — макар и да не беше украсено по традиционния начин. Когато Уил бе попитал Шарлот как, за бога, бяха успели да го вкарат вътре, тя бе махнала с ръце и бе промърморила нещо за Магнус. Върху всички клони имаше свещи, макар че Теса не виждаше как точно са закрепени, нито какво ги поддържа, и те хвърляха още златна светлина в стаята.

Завързани за клоните на дървото — както и висящи от аплиците по стените, свещниците на масите и дръжките на вратите — имаше блещукащи кристални руни. Макар и прозрачни като стъкло, те пречупваха светлината и осейваха стаята с проблясващи дъги. Стените бяха украсени с венци от бодлива зеленика и бръшлян. Червените плодчета изпъкваха на фона на зелените листа. Тук-там се виждаха клонки с белите плодчета на имел. Такава беше закачена дори на каишката на Чърч, който се въртеше около една от коледните маси със свиреп вид.

Теса не помнеше някога да е виждала толкова много храна. Масите бяха отрупани с резени пилешко и пуешко месо, дивеч и заешко, коледна шунка и пайове, тънки сандвичи, сладолед и сладкиши със сметана, желиран крем и пудинг, плодови желета с цвят на скъпоценни камъни, пандишпан, напоен с вино и коледни пудинги, полети с бренди, леден шербет, греяно вино и огромни сребърни купи, пълни с коледен пунш. Имаше рогове на изобилието, от които се изсипваха дребни лакомства и бонбони, както и торбички на Сейнт Никълъс 50 50 Светец от III–IV век, чиято фигура служи за основа на съвременния Дядо Коледа. — Бел.прев. , всяка от които съдържаше парче въглен, бучка захар или кисел бонбон, за да покаже на онзи, който я получеше, дали държанието му през изминалата година е било непослушно, сладко или кисело. По-рано през деня, преди пристигането на гостите, обитателите на Института бяха пили чай и си бяха разменили подаръци. Настанена в скута на Хенри, който седеше в своя подвижен стол, Шарлот беше отваряла подарък след подарък за бебето, което трябваше да се роди през април. И чието име, както бе решено, щеше да бъде Чарлс. „Чарлс Феърчайлд“, гордо бе заявила Шарлот, вдигайки мъничкото одеялце, което Софи бе изплела за нея и в чийто ъгъл имаше красива бродерия — „Ч. Ф.“

— Чарлс Бюфорд Феърчайлд — поправил я бе Хенри.

Шарлот бе направила гримаса и Теса, избухвайки в смях, бе попитала:

— Феърчайлд? Не Брануел?

Шарлот се беше усмихнала срамежливо.

— Тъй като съм консул, беше решено, че детето ще носи моето име. Хенри няма нищо против, нали, скъпи?

— Ни най-малко — отвърнал бе съпругът й. — Особено при положение че Чарлс Бюфорд Брануел би звучало доста глупаво, докато Чарлс Бюфорд Феърчайлд звучи прекрасно.

— Хенри …

Теса се усмихна при спомена. Беше застанала близо до коледното дърво и гледаше как членовете на Анклава в целия им блясък крачат насам-натам и се смеят. Жените бяха в наситените искрящи тонове на зимата — рокли от червен сатен, сапфиреносиня коприна и златна тафта, а мъжете — в елегантни вечерни костюми. Софи стоеше заедно с Гидеон, спокойна и сияеща в рокля от тъмнозелено кадифе. Сесили също беше тук, облечена в синьо и обикаляща навсякъде с видимо удоволствие, докато Гейбриъл я следваше, изтъкан сякаш от дълги крайници, разрошена коса и развеселено обожание. Огромен бъдник, обвит с венци от бръшлян и бодлива зеленика, гореше в каменното огнище, над което висяха фини тюлени торбички, в които имаше златни ябълки, орехи, разноцветни пуканки и бонбони. Имаше и музика, тиха и меланхолична — Шарлот като че ли най-сетне беше открила приложение за пеенето на Бриджет, защото то се издигаше над мелодията на инструментите, благозвучно и сладостно.

— Нека от небето да валят картофи — разнесе се замислен глас. — Нека гръмотевици трещят с мелодията на „Грийнслийвс“.

Сепната, Теса се обърна. Незнайно как Уил бе изникнал до лакътя й, което беше дразнещо, тъй като тя го търсеше откакто бе влязла в стаята, без да открие и помен от него. Както обикновено, видът му във вечерно облекло — синьо, черно и бяло — я остави без дъх, но тя прикри стягането в гърдите си с усмивка.