Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Шекспир. „Веселите уиндзорки“. Не може да се нарече една от добрите му пиеси. — Уил присви очи, докато я оглеждаше от главата до петите. Тази вечер Теса бе избрала да носи розова коприна и никакви украшения, освен една кадифена панделка, която обгръщаше шията й два пъти и се спускаше по гърба й. Софи й беше направила прическа — приятелска услуга, а не задължение на прислужница — и бе сплела ситни бели плодчета във вдигнатите нагоре къдрици. Теса се чувстваше ужасно елегантна и забележима. — Макар че си има своите моменти.

— Литературен критик, както винаги — въздъхна тя и зарея поглед към другия край на стаята, където Шарлот говореше с висок, русокос мъж, когото Теса не познаваше.

Уил се приведе към нея. От него се излъчваше едва доловим мирис на нещо зелено и зимно, елха, кипарис или зелени лимони.

— Това в косата ти е имел. — Дъхът му опари бузата й. — Строго погледнато, това означава, че всеки би могъл да те целуне, когато си поиска.

Теса го погледна с широко отворени очи.

— Смяташ ли, че е вероятно някой да опита?

Той я докосна лекичко по бузата. Носеше бели велурени ръкавици, ала младата жена сякаш усети допира на кожата му върху своята.

— Ще убия всеки, който посмее.

— Е — отвърна тя, — няма да е първият път, в който правиш нещо скандално навръх Коледа.

Уил направи моментна пауза, а после се усмихна широко, с онази рядка усмивка, от която цялото му лице грейваше и се променяше. Усмивка, която Теса се бе опасявала, че си е отишла завинаги, изгубена заедно с Джем в мрака на Града на тишината. Джем не беше мъртъв, но част от Уил бе отишла с него, когато той си бе тръгнал — част, откъсната насила от сърцето му и погребана там, сред шептящите кости. През онази първа седмица Теса се бе тревожила, че любимият й никога няма да се съвземе, че завинаги ще си остане като призрак, който броди из Института, без да се храни, и час по час се обръща да каже нещо на някой липсващ, само за да си спомни за отсъствието му и да замълчи с помръкнало лице.

Ала Теса беше твърдо решена. Сърцето й беше разбито, но като излекуваше неговото, сигурна бе тя, по някакъв начин щеше да изцели и своето. Веднага щом стана достатъчно силна, тя се зае да му носи чай, който той не искаше, и книги, които искаше; да го кара да ходи тук и там, и да й помага в тренировките. Каза на Шарлот да престане да се отнася с него така, сякаш е направен от стъкло и да го праща да се бие, както преди, заедно с някой от братята Лайтууд, вместо с Джем. Шарлот го беше сторила, макар и с тревога, и Уил се връщаше от битките окървавен и покрит със синини, ала с грейнали, оживени очи.

— Това беше мъдро — казала й бе Сесили по-късно, докато двете стояха край прозореца и гледаха как Уил и Гейбриъл разговарят на двора. — Да бъде нефилим дава смисъл на живота му. Задълженията му на ловец на сенки ще му помогнат да се съвземе. Задълженията му на ловец на сенки и ти.

Теса бе пуснала пердето замислено. Двамата не бяха разговаряли за случилото се в Кадер Идрис, за нощта, която бяха прекарали заедно. Всъщност сега тя изглеждаше далечна като сън. Сякаш се бе случило с някой друг, не с нея. Не беше сигурна дали и Уил изпитва същото. За сметка на това бе сигурна, че Джем е знаел или предполагал, и че прощаваше и на двама им, но от деня, в който Джем си бе тръгнал, Уил повече не се бе приближил до нея, не й бе казал, че я обича, не я бе попитал дали тя го обича.

Като че ли бяха минали векове, макар че всъщност бяха едва две седмици, преди той да я завари сама в библиотеката и да я попита, някак отсечено, дали иска да отиде на разходка с каретата на следващия ден. Озадачена, Теса бе приела, чудейки се тайничко дали няма и друга причина Уил да търси компанията й. Загадка, която да разследват? Признание, което искаше да й направи?

Ала не, оказало се бе най-обикновена разходка с карета през парка. Застудяваше и по краищата на езерцата бе започнала да се образува ледена коричка. Голите клони на дърветата бяха печални и красиви и Уил бе подхванал учтив разговор за времето и забележителностите на града. Изглеждаше твърдо решен да продължи обучението й за Лондон оттам, докъдето бе спрял Джем. Отидоха в Британския музей и Националната галерия, в Кю Гардънс 51 51 Кралската ботаническа градина в Кю; голям комплекс от ботаническа градина и оранжерии в югозападната част на Лондон, между районите Ричмънд и Кю, исторически парков ландшафт, оформян в периода от XVII до XX век. — Бел.ред. и в катедралата „Сейнт Пол“, където Теса най-сетне изгуби търпение.