Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Теса не е „създание“ — рече Шарлот. — Тя е момиче, което беше отвлечено и вероятно е ужасено. Не мислиш ли, че ако се сещах за какъвто и да било начин да я спасим, вече нямаше да съм го направила?

— Причинявал съм злини — каза Алойзиъс. — Сега искам да поправя стореното. Във вените на това момиче тече моята кръв, дори ако е примесена с демонска. Тя е моя правнучка. — Той вирна брадичка. Воднистите му бледи очи бяха зачервени. — Моля те само за едно, Шарлот. Когато откриеш Теса — а ти ще я откриеш — кажи й, че стига да пожелае, може да използва името Старкуедър.

„Не ме карай да съжалявам, че съм ти се доверила, Гейбриъл Лайтууд.“

Гейбриъл седеше на бюрото в стаята си. Пред него имаше лист хартия, в ръката си държеше писалка. Лампите в стаята не бяха запалени и в ъглите тегнеха мрачни сенки, източили се и по пода.

До: Консул Джосая Уейланд

От: Гейбриъл Лайтууд

Високоуважаеми консул Уейланд,

Най-сетне ви пиша с новината, която поискахте от мен. Очаквах тя да дойде от Идрис, но се случи така, че източникът е много по-близък до нас. Днес Алойзиъс Старкуедър, ръководителят на Института в Йорк, дойде да се види с госпожа Брануел.

Гейбриъл остави писалката и си пое дълбоко дъх. По-рано през деня беше чул входния звънец и беше видял от стълбите как Софи отваря вратата на Старкуедър и го въвежда в гостната. След това не му беше особено трудно да се долепи до вратата и да чуе всичко, което двамата си бяха казали.

В края на краищата, Шарлот не очакваше, че някой може да я шпионира.

Той е полудял от мъка старец, който си е съчинил цял куп измислици, с които да си обясни огромната загуба, която е понесъл. Несъмнено заслужава състрадание, но не и да бъде взет на сериозно, нито пък е разумно действията на Съвета да се ръководят от думите на лудите и онези, които не заслужават доверие.

Подът изскърца и Гейбриъл вдигна рязко глава. Сърцето му биеше лудешки. Ако беше Гидеон… брат му би бил ужасен, ако откриеше какво прави сега. Всички биха били ужасени. Младежът си представи нараненото от предателството изражение, което би се изписало върху дребничкото лице на Шарлот, ако тя узнаеше. Недоумяващия гняв на Хенри. А най-ярко виждаше чифт сини очи върху сърцевидно лице, които го гледат разочаровано.

„Може би, Гейбриъл Лайтууд, аз имам вяра във вас.“

Когато отново допря писалката до листа, го стори толкова яростно, че писецът едва не проби хартията.

Неприятно ми е да ви го съобщя, но двамата говориха както за Съвета, така и за вас с огромно неуважение. Очевидно е, че госпожа Брануел негодува срещу онова, което смята за ненужна намеса в плановете й. Тя посрещна с абсолютно доверие невероятните твърдения на господин Старкуедър (като например, че Мортмейн е направил така, че да се роди дете на демон и ловец на сенки — което без съмнение е невъзможно). Изглежда, че бяхте прав и че тя наистина е твърде упорита и податлива на чуждо влияние, за да управлява един Институт както трябва.

Гейбриъл прехапа устни и си заповяда да не мисли за Сесили. Вместо това си представи имението Лайтууд, което му се полагаше по рождение; доброто име на рода Лайтууд — възстановено; брат му и сестра му — в безопасност. Пък и всъщност нямаше наистина да навреди на Шарлот. Ставаше дума само за нейната позиция, не за сигурността й. Консулът нямаше някакви злокобни планове за нея. Несъмнено тя щеше да е по-щастлива в Идрис или в някое провинциално имение, където щеше да гледа как децата й тичат по зелени поляни, вместо непрекъснато да се тревожи за съдбата на всички ловци на сенки.

Макар госпожа Брануел да ви увещава да изпратите отряд ловци на сенки в Кадер Идрис, всеки, който основава действията си върху истерия и мненията на един луд, надали е достатъчно обективен, за да му се има доверие.

Ако се налага, ще се закълна над Меча на смъртните, че всичко това е вярно.

До: Консул Джосая Уейланд

От: Шарлот Брануел

Уважаеми консул Уейланд,

Буквално преди броени мигове получих новини от изключителна важност, които бързам да споделя с вас. Един осведомител, чиято самоличност не мога да ви разкрия точно в този момент, ми съобщи информация, която дава да се разбере, че госпожица Грей не е просто мимолетно хрумване на Мортмейн, а ключът към главната му цел: нашето пълно унищожение.