Оливър Боудън - Възмездие

— Мамо! — изкрещях и се спуснах към стълбите в същия момент, когато вратата на стаята на родителите ми се отвори и татко излезе да посрещне неканения гостенин. Косата му беше разчорлена, носеше панталони, а тирантите бяха преметнати през голите му рамене. В едната си ръка държеше фенер, а в другата — сабята си.

— Хайтам! — изкрещя той, когато изкачих стълбите.

Нападателят беше между нас на площадката. Спря, погледна към мен и в светлината на татковия фенер го видях добре за пръв път. Носеше панталони, черен жакет от дебела кожа и маска, която закриваше само очите и носа му, сякаш е на бал. И сменяше посоката. Вместо да се насочи към татко, се втурна ухилен към мен.

— Хайтам! — изкрещя отново татко.

Отдалечи се от мама и се спусна след нападателя. Разстоянието между тях се скъси мигновено, но недостатъчно, и аз се обърнах, готов да побягна, но забелязах втори мъж пред стълбището да ми препречва пътя, вдигнал сабя. Беше облечен като първия, но имаше една разлика — ушите му бяха заострени и маската му придаваше вид на зловещ, уродлив господин Пънч. Застинах за миг, после се обърнах и видях, че ухиленият мъж се е счепкал с татко. Сабите им се сблъскаха. Татко бе оставил фенера и двамата се биеха в полумрака. Кратка яростна битка, придружена от стенания и звънтене на стомана. Дори изправен пред смъртна заплаха, ми се прииска да е достатъчно светло, за да наблюдавам как татко се сражава.

После схватката приключи и ухиленият убиец вече не се смееше; изпусна сабята, преметна се през парапета с писък и се просна на пода долу. Нападателят с щръкналите уши бе изкачил стълбите до средата, но явно размисли и се върна към входното антре.

Отдолу долетя крясък. През парапета зърнах трети мъж, също с маска, който извика остроухия и двамата изчезнаха под стълбищната площадка. Погледнах татко и в приглушената светлина забелязах как по лицето му пробягва сянка.

— Игралната зала — възкликна той.

И в следващия момент, преди мама или аз да успеем да го спрем, той прескочи парапета и се втурна към антрето долу.

— Едуард! — изпищя мама и вопълът й бе отглас на собствените ми мисли. Не! На единствената ми мисъл: „Той ни изоставя!“.

Защо ни изоставя?

С нощен халат, свлечен по раменете й, мама се втурна към мен с ужасено лице. Зад нея изскочи още един нападател, изкачил се по стълбището в далечния край на площадката. Той я настигна в същия момент, когато тя стигна до мен. Сграбчи я с една ръка, а с другата поднесе сабята пред гърлото й, готов да го пререже.

Аз дори не се замислих. Пресегнах се, взех сабята на мъртвия нападател, вдигнах я над главата си и с две ръце я забих в лицето му, преди да успее да нарани мама.

Прицелих се точно и върхът на острието се заби в окото на маската и потъна в него. Писъкът на мъжа процепи оглушително мрака; той се олюля назад със сабята, забита в главата му. После се стовари върху парапета, залитна, падна на колене и се строполи напред мъртъв, преди челото му да докосне пода.

Мама ме прегърна и зарови лице в гърдите ми. Аз я улових за ръка, взех сабята и я поведох надолу по стълбите. Колко пъти ми бе повтарял татко, когато тръгваше на работа: „Сега ти отговаряш за мама, Хайтам. Грижи се за нея, докато ме няма“. И аз се бях погрижил.

Слязохме по стълбите. Странна тишина бе надвиснала в къщата. Преддверието беше пусто и все още тъмно, макар и озарено от зловещо мъждукащо оранжево сияние. Димна пелена се стелеше над коридора, но аз видях телата. Тялото на нападателя, на прислужника, убит по-рано… И Едит, просната в локва кръв с прерязано гърло.

Мама също видя Едит, захлипа и се опита да ме поведе към главния вход, но вратата на игралната стая бе открехната и отвътре долиташе звънтене на саби. Трима мъже, единият от тях татко.

— Трябва да помогна на татко — казах, но мама разбра какво съм намислил и се вкопчи още по-отчаяно в мен.

Наложи се да дръпна ръка с такава сила, че мама се строполи на пода. Застинах за една странна секунда, разкъсван от желание да й помогна да стане и да й се извиня. Бях ужасен, че тя лежи върху пода, паднала там заради мен. От игралната зала обаче долетя вик и аз се втурнах вътре.

Първо забелязах, че тайникът в библиотеката е отворен, но кутията с моята сабя е вътре. Иначе стаята изглеждаше както винаги. Билярдната маса бе отместена настрани, както я бяхме оставили след последния ми урок, изпълнен с татковите укори и поощрения.

Само че сега татко бе рухнал на колене, и умираше.