Ришел Мийд - Индигова магия

Докато Ейдриън бе внесъл известна стилна окраска в официалното облекло, Ейб използваше цветовата гама, за да дразни сетивата. За да съм честна, трябва да призная, че сегашният му тоалет бе най-дискретният, с който го бях виждала: бял костюм, комбиниран със светлозелена риза и кашмирен шал около врата с шарки в червено и черно, типични за индийския десен. На ушите му проблясваха обичайните му златни обеци, а блясъкът на черната му коса ме наведе на мисълта, че обилно използваше брилянтин за коса. Ейб беше морой със съмнителен морал и също така баща на моя приятелка — предишната любима дампир на Ейдриън — Роуз Хатауей. Ейб ме изнервяше, тъй като в миналото имах с него някои тайни взаимоотношения. Изнервяше и Стантън, защото беше морой, когото алхимиците никога нямаше да могат да контролират. Ейб се настани на предната редица, спечелвайки си ужасен поглед от координаторката Колийн, която надзираваше всичко отстрани. Предположих, че това беше в разрез със схемата й за настаняването на гостите.

Чух звука на тромпет и онези, които седяха отзад, внезапно паднаха на колене. Подобно на вълна и тези, които заемаха останалите редици, последваха примера им. Дона, Иън и аз се спогледахме смутено. Тогава разбрах.

— Кралицата — прошепнах. — Идва кралицата.

По изражението на Стантън разбрах, че не го бе предвидила. Имаше част от секундата да реши дали да се съобрази с протокола в тази ситуация и как да го съчетае със статуса ни на „гости“.

— Ние няма да коленичим — прошепна ни тя. — Останете по местата си.

Беше основателно решение, след като ние не дължахме вярност на кралицата на мороите. При все това се чувствах смутена и неловко биеща на очи, бидейки една от отличаващите се трима души в залата, които не са коленичили. Миг по-късно мелодичен глас обяви:

— Нейно Величество, кралица Василиса.

Дори Иън затаи дъх от възхищение, когато тя влезе. Василиса — или Лиса, както Ейдриън и Роуз постоянно настояваха да я наричам беше истинско въплъщение на неземна красота. Беше трудно да се повярва, че ми е връстница. Излъчваше достойнство и царственост, които изглеждаха вечни. Високото й, гъвкаво и слабо тяло се отличаваше с изящна грациозност дори сред мороите, а платиненорусата й коса обрамчваше бледото й лице като сияен воал. Макар че бе облечена в супер модерна бледолилава коктейлна рокля, тя я носеше все едно е великолепна викторианска бална рокля. От едната й страна вървеше тъмнокос младеж с пронизващи сини очи. Гаджето й, Кристиан Озера, който трудно можеше да остане незабележим, представляваше тъмен контраст, който се съчетаваше идеално с нейната бледна ефирност.

След като кралската двойка се настани на предната редица — явно доста изненадани да видят Ейб да ги очаква там — присъстващите заеха отново местата си. Засвири невидим челист и всички изпуснахме едновременно дъх, докато се потапяхме в познатия и омиротворяващ сватбен ритуал.

— Изумително, нали? — промърмори Иън в ухото ми. — Колко нестабилен е тронът й. Една грешка и в редиците им ще настане невъобразим хаос.

Вярно беше и тъкмо поради това безопасността на Джил беше толкова важна. Съгласно древния закон на мороите, монархът трябва да има поне един жив член на семейството, за да задържи трона. Джил беше единствената от рода на кралицата. Онези, които се противопоставяха на Лиса заради възрастта и убежденията й, бяха осъзнали, че да убият сестра й щеше да е много по-лесно от това да премахнат нея. Мнозина възразяваха срещу закона и се бяха опитали да го променят. Междувременно политическите последици от убийството на Джил щяха да бъдат огромни. Алхимиците, чиято работа беше да скриват и защитават света на мороите, трябваше да предотвратят попадането на тяхното общество в лапите на хаоса. А на много по-лично ниво, аз трябваше да предотвратя смъртта на Джил, защото, колкото и невероятно да изглеждаше, за краткото време, през което двете бяхме съквартирантки, се привързах към нея и бях загрижена за добруването й.

Откъснах ума си от тези мисли и се съсредоточих върху следващата фаза от сватбата. Шаферките, в тъмнозелени сатенени рокли, водеха процесията и аз се зачудих дали Ейб е искал с костюма си да им бъде в тон. Ако бе така, то тотално се бе провалил.

И тогава зърнах първото ми познато лице, с изключение на Ейдриън. Роуз Хатауей. Не беше изненада, че е шаферка, имайки предвид, че тя бе отговорна за събирането на щастливата двойка. Роуз бе наследила тъмната коса и очи на баща си и беше единственият дампир сред шаферките. Не беше нужно да видя изненаданите физиономии на някои от гостите, за да зная, че това беше абсолютно необичайно. Ако Роуз бе забелязала или я интересуваше, не го показа. Вървеше с горда стъпка, вдигнала високо глава, със сияещо от щастие лице. Външният й вид на дампир не се отличаваше от човешкия, тя бе по-ниска от останалите шаферки морои, а телосложението й бе много по-атлетично, отколкото на слабите жени морои с малки гърди.