Ришел Мийд - Индигова магия

Въпросната гледка промени живота ми. Нямах представа, че е възможно да се направи татуировка върху нещо, притежаващо такава сила. И със сигурност не бях и помисляла, че някой би могъл да напусне алхимиците, още по-малко, че би пожелал да го стори, не и след начина, по който нашата цел бе дълбоко вкоренена у нас практически от раждането ни. Как би могъл някой дори да си помисли да зареже нашите мисии? Как би могъл някой да спре да следва всеобщите цели и идеали, да се опълчи срещу вярата, да напусне средите на алхимиците и да започне да действа на своя глава? Какво се бе случило, за да го накара да постъпи така? Дали бе имал подобни на моите преживявания?

И дали те ще го оставят да си отиде?

Когато попитах за него, Стантън ме увери, че алхимиците не знаят нищо за Маркъс, но аз бях сигурна, че това беше лъжа. Тя не подозираше, че имах негова снимка. Новата му татуировка може и да беше достатъчно голяма, за да закрие лилията, но аз бях зърнала издайническите следи отдолу, които доказваха, че той действително е бил един от нас. А след като носеше отличителния знак на алхимиците, със сигурност знаеха за него. Те го криеха, което само ме заинтригува по-силно. Всъщност може да се каже, че дори бях малко обсебена от него. Някакъв инстинкт ми нашепваше, че Маркъс Финч бе ключът за моите проблеми, че той би могъл да ми помогне да открия тайните и лъжите, които алхимиците ми казваха. За нещастие, нямах никаква представа как бих могла да го намеря, нито следа, която би могла да ме отведе до него.

— Много е важно никой да не знае какво правиш, затова запомни, че трябва да си изключително дискретна — додаде Стантън, сякаш имах нужда да ми се напомня. Между веждите й се появи малка бръчка. — Особено се тревожех, че това момче Ивашков ще идва на тази сватба. Не можем да позволим някой да заподозре, че двамата не сте нещо повече от бегли познати. Дребни неща като това биха могли да изложат на риск мисията ни.

— О, не — побързах да отрека. — Не е нужно да се тревожите за Ейдриън. Той разбира колко важна е нашата работа. Никога не би направил нещо, което да я застраши.

Иън се върна и разговорът ни приключи, както и вечерята, която отстъпи място на танците. Атмосферата стана много по-непринудена и неколцина морои дойдоха, за да ни се представят. Имах чувството, че съм не по-малко популярна от младоженците. Иън се здрависа с толкова много ръце, че накрая доби имунитет. И колкото и неудобно и неловко за спътниците ми да бе това събитие, можех уверено да заявя, че бе постигнало целта си да изглади отношенията между алхимици и морои. Стантън и Иън в никакъв случай не бяха готови да се сприятелят с някой от тях, но беше ясно, че мороите са приятно изненадани колко приятелски настроени и любезни изглеждат гостите.

— Радвам се, че имахме тази възможност да сме заедно — каза ми Иън, след като оживлението от светското общуване стихна малко. — Това е толкова трудно с нашата работа, нали? Сега съм в Сейнт Луис, работя в архива в местното управление на организацията. А ти къде си изпратена?

Секретността бе най-главното в защитата на Джил.

— Аз съм на оперативна работа, но не мога да кажа къде точно. Знаеш как е.

— Добре, добре. Но държа да знаеш, че ако някога искаш да дойдеш на посещение… ще те разведа наоколо.

Отчаянието му беше почти затрогващо.

— Нещо като отпуск?

— Ами, да, добре. Ъъ… не, няма да стане. — Той знаеше не по-зле от мен, че алхимиците не получават лесно отпуск. — Имам предвид, че при нас се извършват неделни служби и всичко останало, нали се сещаш. Ако решиш да посетиш някоя, само ми се обади.

Свещениците на алхимиците винаги отслужваха специални литургии около Коледа в главните центрове на организацията ни. Някои семейства на алхимиците имаха обичай да ги посещават всяка година. От известно време не бях присъствала на църковна служба, не и с тези мисии, които непрекъснато изникваха.

— Ще го имам предвид.

Настъпи продължителна пауза и той изрече следващите думи доста колебливо.

— Знаеш ли, бих те поканил да танцуваме. Само че не би било правилно на подобно нечестиво сборище.

Усмихнах му се сковано.

— Разбира се. А и освен това сме тук по работа. Трябва да съсредоточим усилията си върху изграждането на добри отношения с тях.

Иън понечи да отговори, когато познат глас ни прекъсна.

— Госпожице Сейдж?

Вдигнахме глави и съзряхме Ейдриън да се извисява над нас, ослепителен в тези невероятни нюанси на синьото. Лицето му бе образец на съвършена учтивост и хладна сдържаност, сигурен знак, че навярно предстои да се случи нещо катастрофално.