Ришел Мийд - Индигова магия

Колийн ни поведе към три места от дясната страна, отбелязани с табелка „Запазено“. Те бяха почти по средата — разбира се, не толкова почетни, колкото биха получили членове на семейството, но достатъчно представителни, за да покажат, че мороите се отнасят с голямо уважение към нас и наистина се опитват да изгладят напрегнатите взаимоотношения, причинени от нашето задържане.

— Да ви донеса ли нещо? Какво ще желаете? — попита Колийн.

Сега осъзнах, че бликащата й енергия отчасти бе нервност.

С присъствието си ние я правехме почти — но със сигурност не чак толкова — неспокойна и притеснена, колкото тя и останалите — нас.

— Няма нужда — отвърна Стантън от името на трима ни. — Благодаря ви.

Колийн кимна усърдно.

— Е, ако се нуждаете от нещо — дори да е мъничко — не се колебайте да поискате. Просто се обърнете към някой от разпоредителите и тутакси ще ме намерят. — Тя се забави още миг, докато чупеше ръце. — По-добре да отида да се погрижа за другите гости. И не забравяйте: обадете се, ако имате нужда от каквото и да е.

— Имам нужда да се махна оттук — промърмори Иън, след като тя се отдалечи.

Аз не казах нищо, тъй като не бях сигурна в правилния отговор. Ако го уверях, че сме в безопасност, щеше да ме изгледа с подозрение. При все това, ако се държах сякаш животът ни е в опасност, щях да излъжа. Моето мнение беше някъде по средата между тези две крайности.

Някой ми подаде програма и Иън се наведе малко по-близо към мен, отколкото ми се нравеше, за да чете над рамото ми. В програмата се изброяваха песните и откъсите от молитвеника, както и присъстващите на сватбената церемония. Съдейки по изражението на лицето на Иън, той явно очакваше да види „Нечестиво кръвопускане“ веднага след посланието към коринтяните на апостол Павел. Следващите му думи потвърдиха предположението ми.

— Доста са се постарали да направят всичко да изглежда нормално, а? — попита, без да си дава труд да прикрие отвращението в гласа си. Бях малко изненадана от злобното му поведение. Миналото лято не ми се бе сторил толкова краен. — Като че ли е истинска сватба, или нещо подобно.

Освен това говореше доста високо и аз се озърнах тревожно, за да се уверя, че никой не го бе чул.

— Нима искаш да кажеш, че това не е истинска сватба? — прошепнах му в отговор.

Иън сви рамене, но поне схвана намека ми и снижи гласа си.

— С тези тук? Няма значение. Те нямат истински семейства или истинска любов. Те са чудовища.

Каква ирония, че той спомена „истинска любов“ точно в мига, в който Ейдриън и баща му бяха съпроводени до срещуположния край на залата. Ейдриън винаги се обличаше стилно и елегантно, но никога досега не го бях виждала толкова официален. Не ми се щеше да го призная, но изглеждаше страхотно: тъмносиният костюм и жилетката, която беше почти черна, хармонираха идеално с бледосинята риза и вратовръзката на сини и бели райета. Облеклото му се отличаваше от много по-скучните костюми в черно и сиво, които повечето мъже носеха, но не по груб, крещящ и безвкусен маниер. Докато го изучавах, той вдигна глава и очите ни се срещнаха. Усмихна ми се и кимна леко. Почти отвърнах на усмивката му, но Стантън ме върна в реалността. Позволих си един последен, продължителен поглед, а сетне се извърнах.

— Господин Джансън — заговори Дона с твърд глас. — Моля, запазете мненията си за себе си. Въпреки истинността в тях, ние сме гости тук и ще се държим цивилизовано.

Иън кимна неохотно и леко се изчерви, докато ме стрелна с поглед — сякаш толкова откритото скастряне можеше да съсипе шансовете му с мен. Не би трябвало да се тревожи, имайки предвид, че поначало изобщо нямаше никакъв шанс.

Колийн бе изпратила един разпоредител да провери как сме и докато той разговаряше със Стантън, Иън се наведе към мен.

— Нима съм единственият, който смята, че е лудост да сме тук? — Кимна към Дона. — Тя си мисли, че всичко е наред, но… я, стига! Да не се самозалъгваме. Те ни държаха в плен. Това е непростимо. Не те ли вбесява?

Определено навремето никак не ми се нравеше, но бях започнала да разбирам защо се бе случило.

— Мразя това, което направиха — излъгах с надеждата да прозвуча достатъчно убедително. — Кръвта ми кипва всеки път, щом се сетя за случилото се.

Иън, изглежда, остана напълно облекчен и доволен от отговора ми и изостави темата.

Седяхме в блажено мълчание, докато залата продължаваше да се пълни. Когато стана време церемонията да започне, в помещението навярно се бяха събрали около двеста гости. Продължих да търся познати лица, ала Ейдриън и баща му бяха единствените. И тогава, в последната минута, една фигура в ярки одежди влезе забързано. Изпъшках едновременно със Стантън, която изцъка в знак на неодобрение. Ейб Мазур току-що бе пристигнал.