Ришел Мийд: Индигова магия

Коя бе тя, че да ми изнася подобна лекция?

— Смяташ, че лъжа за това колко неудобно и мъчително е за теб да виждаш всичко, случващо се помежду ни? Всеки интимен жест е на показ. Не мога да го направя. Не мога да живея така.

— Ейдриън се научи.

— Е, той няма друг избор.

— Именно. — Част от нападателността й се стопи. — Сидни, той ме върна от смъртта. Това е най-великото нещо, което някой може или е направил за мен. Не мога да му се отплатя, но мога да се постарая да не му преча да води живота, който иска. Не очаквам той да ме щади или пази заради връзката и аз няма да съдя него — или теб. Сидни, някой ден двамата ще се научим да блокираме взаимно мислите и изживяванията си.

— Някой ден — повторих.

— Да. А дотогава можем да се опитаме да се справим, доколкото можем. Всичко, което ще постигнеш със заминаването си, е да направиш трима души нещастни.

— Трима? — намръщих се. — Аз ти помагам.

— Наистина ли мислиш, че ще съм щастлива, ако той е нещастен? Мислиш ли, че ми харесва мрака, който се прокрадва към него? — Когато не казах нищо, тя продължи: — Виж, моята физическа реакция към теб не е като неговата, но когато Ейдриън е с теб, той е толкова преизпълнен с радост… тя се излъчва към мен и това е едно от най-божествените изживявания, които някога съм имала. Аз никога не съм била влюбена като вас двамата.

— Аз не съм… — не можех да го изрека и тя ме стрелна многозначително. Опитах различна тактика. — Да остана тук е опасно, особено с него. Алхимиците може да разберат за всичко — за него, за татуировката ми, за госпожа Теруилиджър и бог знае още какво.

— А ако не разберат, помисли само какво ще получиш. Ейдриън. Нас. Магията. Шансът да разкриеш тайните им. Зная, че обичаш този живот. Защо да се отказваш от него? Ти си твърде умна, за да те хванат. Ние ще ти помогнем. Наистина ли смяташ, че Маркъс и неговите последователи имат възможност да се борят както трябва, когато постоянно са принудени да бягат и да се крият?

Поклатих глава.

— Те са като мен. Разбират ме.

— Изобщо не са като теб — не се предаваше Джил. — Те приказват. Ти действаш.

Беше толкова изненадващо да я виждам такава, толкова самоуверена и толкова мъдра за годините си. В същото време беше малко дразнещо. Ако тя беше толкова умна, защо не можеше да разбере колко много бе заложено на карта?

— Джил, да остана, е голям риск — във всяко едно отношение.

— Разбира се, че е! — възкликна тя и в очите й блеснаха гневни пламъчета. — Всеки живот, който си струва, крие рискове. Ако заминеш за Мексико, ще съжаляваш — и аз мисля, че го знаеш.

Телефонът ми иззвъня, пресичайки отговора ми. Беше Еди. Той рядко се обаждаше и затова ме обзе паника.

— Какво не е наред? — попитах остро.

Звучеше озадачено.

— Не бих казал, че нещо не е наред… само е изненадващо. Джил с теб ли е? Вие двете наистина трябва да слезете долу. Ние сме отвън.

Той затвори, а аз останах напълно объркана.

— Какво има? — попита Джил.

— Очевидно нещо изненадващо.

Двете слязохме във фоайето, без повече да споменаваме Ейдриън. Когато излязохме отвън, заварихме Еди и Анджелина, които упорито отбягваха да се поглеждат. Близо до тях бе застанал висок, хубав младеж с грижливо подстригана черна коса и яркосини очи. Изражението му бе сурово и сериозно, докато оглеждаше района.

— Той е дампир — промърмори Джил към мен.

Погледът му се прикова в нас, когато приближихме, а сетне лицето му се отпусна.

— Джил, Сидни — заговори Еди. — Това е Нийл Реймънд. Той е новото ни попълнение тук.

Нийл се поклони толкова ниско на Джил, че беше истинско чудо как не удари челото си в земята.

— Принцесо Джилиън — изрече с плътен и дълбок глас. — За мен е чест да ви служа и ще направя всичко, което е по силите ми, дори с цената на живота си.

Джил отстъпи назад, а очите й се разшириха.

— Б-благодаря ти.

Погледът на Еди се местеше между двамата, а върху челото му се появи малка бръчка.

— Нийл е изпратен като подкрепление. Да разбирам ли, че си се оплакала, че Джил не е достатъчно добре защитена? — Последното беше отправено към мен и ако не грешах, в гласа му прозвуча обвинителна нотка.

— Не… аз. О! Предполагам, че има нещо такова.

Когато се опитвах да загладя нещата със Стантън, един от доводите ми беше, че никога нямам чувството, че Джил е в пълна безопасност. Предполагам, че това беше отговорът на Дона. Беше изненадващо, както каза Еди, но нямаше да навреди да има допълнителен чифт очи, които да я наблюдават. От начина, по който огледа Нийл от горе до долу, явно и Джил нямаше нищо против.