Ришел Мийд - Индигова магия

Независимо колко бе заета сега, преподавателката ми все пак успяваше да намери време, за да ме убеждава да се присъединя към сборището й, и аз се съгласих поради няколко различни причини. Едната беше, че бе невъзможно да се преструвам, че повече не желая да се занимавам с магии.

Другата беше, че не възнамерявах още дълго да оставам в Палм Спрингс.

Все още бях решена да замина с Маркъс за Мексико, а седмицата отлетя неусетно. Взех без усилие изпитите за края на зимния срок и преди да се усетя петъкът беше дошъл — денят, преди пътуването ни до Мексико. Поех риска да се сбогувам с приятелите си. Най-безопасно беше да изчезна без следа, но аз имах доверие на всички — дори на Анджелина — да запазят тайната ми и да се преструват, че не знаят нищо, когато алхимиците открият бягството ми. Казах и на Трей. Без значение какво се бе случило помежду ни, той все още беше мой приятел и щеше да ми липсва.

Докато денят напредваше, общежитието притихваше все повече — като се изключи нескончаемата коледна музика, носеща се от фоайето. Тъй като не желаеше да пренебрегва другите религии, госпожа Уедърс беше поръчала да се подредят един до друг менора 21 21 Седемстволен свещник, един от най-древните символи на юдаизма. — Бел.прев. и знаме с надпис „Весела Куанза“ 22 22 Афроамерикански фестивал, който трае от 26 декември до 1 януари, свързан с африканската култура и почитането на африканските традиции, пренесени в Северна Америка. — Бел.прев. . Утре беше последният ден преди ваканцията и голяма част от учениците бяха заминали за зимната ваканция. Аз довърших опаковането на скромния си багаж. Не исках да се товаря с излишни вещи, след като нямах представа какво да очаквам в Мексико.

Все още оставаха двама души, с които да се сбогувам: Ейдриън и Джил. Избягвах и двамата по съвсем различни причини, но повече нямаше за кога да отлагам. Знаех, че от Джил ме дели само един етаж, но с Ейдриън беше по-трудно. Бяхме се чули няколко пъти след пожара, просто за да уточним някои подробности, но скоро след това той изчезна от хоризонта. Никакви обаждания, никакви есемеси, никакви сънища. Може би трябваше да съм доволна. Може би трябваше да приветствам шанса да замина без мъчителни сбогувания… но не можех. Сърцето ми се свиваше болезнено при мисълта, че повече няма да го видя. При все че самият той бе причината за заминаването ми, не ме напускаше чувството, че се нуждая от някакъв финал.

„Не е заради финала, Сидни. Искаш да го видиш. Имаш нужда да го видиш. И точно заради това трябва да заминеш.“

Накрая зарязах всички колебания и му се обадих. Струваше ми толкова усилия, докато овладея нервите си, че направо не можах да повярвам, когато не ми вдигна. Устоях на порива веднага да го избера повторно. Не, мога да почакам. Утре все още щеше да има време, а и сигурно… сигурно той не ме избягваше, нали?

Реших да отложа разговора с Джил до следващия ден. Беше ми не по-малко трудно да се сбогувам с нея и не само заради това, което бе видяла през връзката. Знаех, че тя ще си помисли, че я изоставям. Всъщност ако останех и с Ейдриън бяхме гаджета, навярно щяха да ме заловят и никога нямаше да мога да й помогна. Поне ако бях далеч и свободна, бих могла да се опитам да го направя извън организацията. Надявах се, че ще ме разбере.

Докато я чаках, имах възможност да свърша едно неприятно задължение: да върна оръжието на Малахи Улф. Досега никога не бях ходила до къщата му без Ейдриън и макар да знаех, че няма защо да се страхувам от него, все пак се чувствах малко неспокойна да се озова сама в онзи отдалечен и пуст район.

За мое пълно изумление, когато пристигнах, Улф ме покани в къщата. Наоколо цареше тишина.

— Къде са кучетата? — учудих се аз.

— На тренировка. Имам приятел, който е много опитен кучешки треньор и сега ги обучава как да се промъкват крадешком. Преди работеше в местното поделение К–9 23 23 В англоезичните страни така се обозначават кучешките полицейски отряди. — Бел.прев. .

Не мислех, че на породата чихуахуа генетично им е заложено да са потайни. Обаче запазих мнението за себе си и вместо това огледах удивено кухнята на Улф. Очаквах да прилича на камбуз. Вместо това, помещението беше смайващо светло и приветливо, с тапети на бели и сини квадрати и буркан за курабийки във форма на катерица. Ако някой ме бе помолил да опиша кухнята, която най-малко би подхождала на Улф, то тя щеше да прилича на тази. Не… почакайте. Върху хладилника имаше магнити, които приличаха на шурикени. Е, това поне пасваше на собственика.