Ришел Мийд - Индигова магия

Изкрещях, когато усетих как ме разтърси ток, сякаш с хиляда волта напрежение. Движението на ръката на Алисия беше почти неуловимо и тя дори не бе заговорила. Паднах на пода и се загърчих от болка, докато вещицата крачеше тържествуващо към мен. Драконът се изпречи храбро между двете ни, но тя само го изрита настрани. Чух го как изскимтя, когато изтрополи по пода.

— Може би все пак трябва да те погълна — рече Алисия. Шокът бе отминал и аз можех само да седя там, опитвайки се да си поема дъх. — Ще ми бъдеш петата. Бих могла да се върна за Джаклин след няколко години. Ти се оказа по-силна, отколкото си мислех — и вбесяващо находчива. Тази вечер положи доста усилия.

— Кой е казал, че съм се изчерпала? — успях да промълвя.

Направих първата от магиите за напреднали, която ми дойде наум. Може би беше вдъхновена от счупената коледна украса, но внезапно в мозъка ми изникнаха остри стъклени парчета. Магията не изискваше заклинание, нито физически съставки, а само леко движение на ръката. Останалото се взимаше от мен — огромен поток от енергия и сила, от чието изтичане ме заболя почти толкова много, както и от електричеството, използвано от Алисия.

Но, о, резултатите бяха зашеметяващи.

Върху масичката за кафе на госпожа Теруилиджър (която сега бе обхваната от пламъци) бяха подредени пет вечно движещи се топки. Използвах магията за преобразуване, като разруших сферичната им форма, превръщайки ги в тънки остриета. Те се откъснаха от въженцата си и бяха готови да изпълняват заповедите ми. Това беше лесната част.

Трудната част беше, както ми бе казала госпожа Теруилиджър, наистина да нападнеш някого. И не само да го накараш да се подхлъзне и да падне. Това не бе чак толкова лошо. Но действителната физическа атака, за която знаеш, че ще нарани директно и може да има ужасяващи последици, беше нещо съвсем различно. Нямаше значение колко отвратителна и зла беше Алисия, че се бе опитала да ме убие и искаше да пожертва госпожа Теруилиджър и още безброй други. Тя беше живо същество, а не бе в природата ми да проявявам жестокост или да се опитам да отнема нечий живот.

Но беше напълно в мой стил да спася собствения си живот и живота на онези, които обичах.

Събрах сили и заповядах на остриетата да се придвижат напред. Те се забиха в лицето й. Тя изкрещя и се опита панически да ги изскубне, но в бързината изгуби равновесие и полетя надолу по стълбите. Чух я да пищи, когато падна в мазето. Макар че не можех да я видя, магическата й светеща сфера я последва долу.

Ала тържеството ми не продължи дълго. Бях повече от замаяна. Всеки миг щях да припадна. Горещината и светлината от пламъците бяха съкрушителни, а пред очите ми чернееше от изтощението да направя магия, за която още не бях готова.

Изведнъж изпитах желание да се свия на пода, да затворя очи и да се пренеса някъде, където е хубаво и топло…

— Сидни!

Гласът на Ейдриън ме изтръгна от мъглата, която ме бе обгърнала, и аз успях да се вгледам в него изпод натежалите си клепачи. Той ме обгърна с ръка, за да ми помогне да се изправя. Ала краката ми се подкосиха, все едно бяха гумени. Той ме вдигна на ръце и ме понесе. Драконът, който не беше пострадал сериозно от ритника, се вкопчи в тениската ми и пъргаво се пъхна в чантата, която още висеше на рамото ми.

— Къде… госпожа Теруилиджър…

— Не е тук — отвърна Ейдриън, като се насочи бързо към предната врата. Огънят вече се бе разпространил по стените и тавана. Въпреки че още не бе достигнал до предната част на къщата, въздухът се бе сгъстил от дим и пепел. И двамата кашляхме, а от очите ми се стичаха сълзи. Ейдриън стигна до вратата, завъртя дръжката, явно се опари и извика. Успя да отвори вратата с ритник и бяхме свободни, навън на чистия нощен въздух.

Отвън се бяха събрали съседите, а в далечината се чуваха сирени. Някои от зяпачите ни метнаха любопитни погледи, но повечето бяха омагьосани от огнения ад, в който се бе превърнал домът на госпожа Теруилиджър. Ейдриън ме отнесе до колата си и нежно ме положи на седалката, така че да мога да се облегна, макар че ръката му продължаваше да ме обгръща. И двамата се втренчихме със страхопочитание в огъня.

— Наистина я търсих, Сидни — обади се той. — Не можах да намеря Джаки в къщата. Може би е избягала. — Помолих се да е прав. В противен случай бяхме изоставили учителката ми по история да загине в пламъците. — Какво стана с Алисия?

— Последния път, когато я видях, беше в мазето. — Стомахът ми се сви болезнено и ми призля. — Не зная дали ще успее да се измъкне. Ейдриън, какво направих?