Ришел Мийд - Индигова магия

— Какво, за бога, би могло…

Оглушителен писък ме накара да подскоча. Погледнах надолу към бедрото си и видях главата на дракона да се подава от чантата ми, опитвайки се да се изкатери по мен. Със закъснение осъзнах, че съм забравила да затворя капака на аквариума. Той очевидно се е пъхнал в чантата ми, докато още сме били в моята стая. Звукът, който издаваше сега, беше подобен на гладните му писъци — само дето беше още по-вбесяващ. Тогава — невероятно, но факт — той захапа крака ми. Наведох се и се опитах да го откопча.

— Нямам никакъв пай подръка! Какво се опитваш да… ох!

Нещо избръмча над главата ми и се удари в стената зад мен с шумно пльокане. Няколко мокри капки паднаха върху бузата ми и запариха кожата ми. Беше чудо, че не чух цвъртящ звук.

— Сидни! — изкрещя Ейдриън.

Обърнах се по посока на погледа му и видях Алисия да стои на прага между дневната и кухнята. Дланта й бе изправена към нас, а върху нея трепкаше и блещукаше някаква лепкава материя. Навярно беше същото вещество, което пареше кожата ми. Почти го бях избърсала, но се боях, че сега бе полепнало по пръстите ми. Потръпнах и се опитах да не му обръщам внимание.

— Сидни — каза Алисия любезно. — Или може би трябваше да кажа Тейлър? Предположих, че отново ще ви видя. Само че не толкова скоро. Явно неприятностите с колата не са те забавили тази вечер.

— Ние знаем всичко — заявих й, като държах под око лепкавата гнус. — Знаем, че работиш за Вероника.

Самодоволното й изражение се смени с изненадано.

— Да работя за нея? Отървах се от нея отдавна.

— Отървала си се… — За няколко секунди бях напълно сащисана. Тогава парченцата от пъзела започнаха да се подреждат. — Ти си тази, която е изсмукала жизнената сила на онези момичета. И на онази вещица в Сан Диего. И… на Вероника Теруилиджър.

С магията за отгатване бях проследила Вероника до странноприемницата. Когато госпожа Теруилиджър опита друга магия за отгатване, не видя нищо. Тогава предположи, че сестра й се е оградила с някаква магическа защита. Ала всъщност, внезапно го разбрах с абсолютна сигурност, Вероника вече е била в кома. Наставницата ми не е могла да достигне активно съзнание, защото Алисия вече е била погълнала енергията на Вероника.

Госпожа Теруилиджър…

— Дошла си тук заради нея — промълвих. — За госпожа Теруилиджър. Не за мен.

— Неопитните са лесни мишени — призна Алисия. — Ала те не притежават същата сила като напълно посветените вещици, които също могат да бъдат лесно погълнати, ако първо ги пречупиш физически. Аз не се нуждая от младостта, както Вероника, а само от силата. След като тя ми показа как действа магията, успях да я издебна в момент на слабост. Онази студентка ме зареди с нужната енергия, докато не изтощих Алана Кейл. — Къде бях чувала това име? Алана… тя беше посестримата от сборището на госпожа Теруилиджър, която бе в кома. И накрая мога да направя един наистина голям удар: Джаклин Теруилиджър. Всъщност не бях сигурна, че ще успея да я сломя, но се оказа, че през последните седмици тя доста се постара, за да се изтощи сама и постигна невероятен успех. И всичко това, за да защити сладката си малка питомница.

— Аз не съм нейна… — Не можах да довърша. Щях да кажа, че не съм нейна питомница, но… нима не бях? Вече не се занимавах само любителски с магия. Бях се присъединила към вещерското посестримство. А сега трябваше да защитя наставницата си, също както тя бе закриляла мен. Ако не беше прекалено късно.

— Къде е тя? — пожелах да узная.

Някъде наоколо — отвърна Алисия, която явно се опиваше от господстващото си положение. — Иска ми се да не бе разбрала за всичко това. Ти би била добро попадение, ако се научиш малко повече. Понастоящем си само малка искра в сравнение с пламъка на Джаклин. Тази вечер тя е големият удар.

— Кажи ни къде е тя! — заповяда Ейдриън с вече познатата ми сурова и решителна нотка.

Погледът на Алисия се отмести от мен към него.

— О, моля те — изсумтя презрително. — Престани да си губиш времето с вампирското си внушение. Разбрах какво става още при първото ви посещение, когато не можах да си спомня лицата ви. — Измъкна от дрънчащата колекция на шията си един диск от нефрит. — Сдобих се по-късно с това. Прави ме неподатлива на твоята „магия“.

Нещо, което устояваше на вампирска магия? Би било много полезно допълнение към куфара ми с номера. Ще трябва да го потърся… при условие че оцелея тази нощ.

Видях, че Алисия се напряга, за да хвърли отново от онази лепкава гадост и успях да отскоча встрани, придърпвайки Ейдриън с мен в дневната. Зад мен се чу свистене и още едно пльокване. Извадих от чантата си цвят на магарешки бодил и го смачках срещу Алисия, крещейки заклинанието на гръцки, което трябваше временно да я ослепи. Тя махна небрежно с лявата си ръка и ми се ухили подигравателно.